ЕЦБ предлага на банките още по-евтини дългосрочни заеми

Европейската централна банка (ЕЦБ) засили подкрепата си за икономиката на еврозоната, като понижи цената на дългосрочното си кредитиране за банките и представи допълнително средство за инжектиране на ликвидност в системата, докато региона е изправен пред дълбока икономическа криза заради пандемията от коронавирус.

Управителният съвет реши да намали лихвения процент по операциите по дългосрочно рефинансиране (т. нар. TLTRO III операции) през периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. до 50 базисни пункта под средния лихвен процент по основните операции на Евросистемата, преобладаващи за същия период.

Ще бъде проведена и серия от нецелеви пандемични спешни операции за дългосрочно рефинансиране (т.нар. PELTROs) с цел подпомагане на условията за ликвидност във финансовата система на еврозоната. Според институцията тези операции ще допринесат за запазването на безпроблемното функциониране на паричните пазари чрез осигуряване на ефективна ликвидност.

Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по кредитите и лихвите по депозитите остават непроменени съответно на ниво от 0,00%, 0,25% и -0,50%. Управителният съвет очаква референтните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните си или по-ниски нива, докато прогнозата за инфлацията не се доближи до целта на институцията за ускорение „близко до, но под 2%“.

Управителят Кристин Лагард заяви след заседанието, че банката е готова да увеличи програма за спешни покупки на облигации, която в момента е за 750 млрд. евро. ЕЦБ е готова да коригира състава на програмата с колкото е нужно и за толкова дълго, колкото е необходимо, каза Лагард.

"В зависимост от продължителността на кризата тази програма може да бъде разширена след края на 2020 г. Ние сме напълно ангажирани да направим всичко, което нашият мандат позволява, за да подкрепим ликвидността и условията на финансиране", подчерта Лагард.

Решението излезе в същия ден, когато данните разкриха, че икономиката на 19-членния влутен съюз се е свила с 3,8% през първото тримесечие, отбелязвайки най-ниското си отчитане от началото на 1995 г. насам, тъй като пандемията от коронавирус засегна сериозно бизнес активността в региона.

ЕЦБ вече въведе мащабен пакет от стимули, за да смекчи част от икономическия шок. През март централната банка започна да купува държавни облигации като част от пакет на стойност от 750 милиарда евро (813 милиарда долара), за да се облекчи цялостната позиция на паричната политика и да се противопостави на сериозните рискове пред механизма за предаване на паричната политика във всички стани и перспективите за еврозоната, породени от пандемията на коронавирус. Управителният съвет заяви, че ще извършва покупки на нетни активи, докато прецени, че фазата на кризата с коронавируса е приключила.

„Няма ограничения за нашия ангажимент към еврото“, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард през миналия месец.

Независимо от това, разходите за заеми в някои страни, като Италия, се повишават през последните седмици, тъй като участниците на пазара се тревожат за дългосрочната устойчивост на дълговете. Италия приключи 2019 г. с публичен дълг в размер от над 130% към БВП, а икономистите очакват показателят да нараства.

Нарастват и очакванията ЕЦБ да бъде принудена да засили покупките на държавен дълг. Последните данни показват, че при дневните темпове инситуцията ще достигне лимита на текущата си програма през октомври, а не в края на годината, както очакват от там. Въпреки това от ЕЦБ заявяват готовност да „коригират всички свои инструменти доколкото е необходимо и толкова дълго, колкото е необходимо“.