Япония ще влее още 1,1 трилиона долара ликвидност в икономиката си

Кабинетът на японския премиер Шиндзо Абе одобри в сряда нов пакет от стимули на стойност 1,1 трилиона долара, който включва значителни преки разходи с цел противодействие на влиянието на пандемията от коронавирус, тласкаща третата по големина икономика в света в по-дълбока рецесия, информира Ройтерс.

Рекордното стимулиране от 117 трилиона йени, което ще се финансира частично от втори допълнителен бюджет, следва още един пакет от 117 трилиона йени, разгърнат миналия месец.

С новия пакет общият обем на разходите на Япония за борба с влиянието на вируса достига 234 трилиона йени (2,18 трилиона долара), или около 40% от брутния вътрешен продукт на страната.

Комбинираните разходи се нареждат сред най-големите фискални пакети в света, доближавайки се до размера на програмата за помощ от 2,3 трилиона долара в САЩ.

Последният пакет включва 33 трилиона йени за директни разходи, съобщиха от  Министерството на финансите в страната.

„Трябва да защитим бизнеса и заетостта по всякакъв начин, през трудния път, който предстои“, каза Абе на среща с депутатите от управляващата партия. „Също така трябва да предприемем всички необходими мерки, за да се подготвим за поредната вълна на епидемията“, добави той.

За да финансира разходите, Япония ще емитира допълнителни държавни облигации на стойност 31,9 трилиона йени по втория допълнителен бюджет за текущата фискална година, приключваща през март 2021 г.

Това ще увеличи новите емисии на облигации за тази фискална година до рекордните 90 трилиона йени. Заедно с емисиите за погасяване на дълга с падеж през годината общата пазарна емисия за тази календарна година на Япония ще достигне рекордните 212 трилиона йени.

Нарастващият дълг

Въпреки че е вероятно Централната банка на Япония да задържи ниските разходи по заемите при агресивно изкупуване на облигации, изненадващото увеличение на емисиите на свръхдълги облигации може да предизвика известна нестабилност на пазара, смятат анализатори.

„Контролът на кривата на доходността от централната банка трябва да предотврати скок в дългосрочните лихвени проценти“, казва Чотаро Морита, главен стратег в SMBC Nikko Security. „Волатилността на пазара на държавни книжа ще зависи от способността на централните банкери да контролират своите покупки на облигации“, добави той.

Чрез контрола на кривата на доходност Японската централна банка поддържа краткосрочния лихвен процент на ниво от -0,1% и доходността по 10-годишните облигации при около 0%.

Новият пакет ще включва мерки като по-високи медицински разходи и помощ за компании, засегнати от намаляването на продажбите.

За да се подготви за евентуална втора вълна от инфекции, правителството отдели 10 трилиона йени в резерви, които могат да бъдат използвани за спешни разходи.

За да улесни финансирането, правителството обеща да увеличи помощта за компаниите, засегнати от пандемията до 140 трилиона йени, от 45 трилиона йени в предишния пакет.

Пакетите увеличиха размера на бюджета на тази фискална година до рекордните 160 трилиона йени. Новите емисии на облигации представляват 56,3% от годишните приходи в бюджета.

„Има възможност за трети допълнителен бюджет“, казва Аяко Сера, пазарен стратег в Sumitomo Mitsui. „Япония може да бъде изправена пред риск от понижаване на кредитния рейтинг в средносрочен и дългосрочен план“, прогнозира той.