Европейските законодатели са достигнали до пробив относно предприемането на мерки срещу големите технологични компании, включително Apple и Google, като част от ходове на Брюксел за ограничаване на антиконкурентните практики в дигиталната икономика, съобщава Financial Times.
Основните политически партии в Европейския парламент в сряда са договорили сделка, която ще важи за компании с пазарна капитализация от поне 80 млрд. евро и с поне една интернет услуга, например онлайн търсачка, посочват четирима източници, пряко запознати с дебатите.
Това означава, че правилата ще включват повече компании от смятаното в планирания от ЕС Закон за цифровите пазари – широкообхватни усилия за овладяване на големите технологични компании (Big Tech). Брюксел се надява законът да влезе в сила от следващата година.
Компании като Google, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft ще попаднат в обхвата му, заедно с други като холандската Booking и китайската Alibaba.
Споразумението, постигнато от група евродепутати, прокарва пътя Европейският парламент да гласува пакета следващата седмица. Техните планове след това ще трябва да бъдат одобрени от страните членки на ЕС, преди да се превърнат в закон.
Споразумението цели да забрани антиконкурентното поведение, например компаниите да се възползват от доминиращата си позиция в даден сектор, за да подкопават услугите на конкуренти.
Предложените правила ще засилят и правомощията на националните органи по конкуренцията в проверките им при придобиванията на по-малки конкуренти от големите технологични компании след опасения, че подобни покупки са с цел да „убият“ противниците.
Евродепутатите от дълго време обсъждат и дали да забранят целенасочените реклами, които са огромен източник на приходи най-вече за Google и Facebook.
Като част от компромисното споразумение тази седмица законодателите са се договорили да не забраняват тази практика, но да наложат тежки ограничения, например защита на децата и по-строги изисквания за прозрачност.
Евродепутатите трябва тепърва да договорят позицията си и по Закона за цифровите услуги – друг проект, който цели да изясни как големите технологични компании трябва да се справят с незаконно или вредно онлайн съдържание. Това обаче може да бъде отложено до следващата година.
Европейските регулатори се надяват обща позиция между парламента, Европейската комисия и страните членки да се договори в началото на следващата година преди изборите за президент през април във Франция, която ще поеме ротационното председателство от януари.
„Политическите ветрове са зад този пакет от нови правила“, казва източник, директно намесен в обсъжданията. „Новите правила целят да отговорят на фундаменталния въпрос как смятаме, че трябва да се регулира съвременният интернет“.


Русия се превръща в рай за крадените коли
Търсят концесионер за бъдещата АМ „Черно море“
Увеличават се случаите на COVID във Варна
Завърши Националният турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания
Интереси за стотици хиляди евро: Историята на Морската градина на Варна от създаването и до днес
Бордовете на компаниите могат да бъдат инструмент за растеж
Америка не може да си позволи сегашната социална държава при тези лихви и данъци
Наследникът на Лагард начело на ЕЦБ не бива да следва примера на Уорш
IPO-то на Anthropic ще засегне както фондовите, така и кредитните пазари
Maserati внедри виртуален инструктор в GT2 Stradale
Toyota тества нова електрическа платформа
Всички финалисти за „Автомобил на годината“ са електрически
ABT измъкна 720 коня от Audi RS 5
Volkswagen спря новия Golf заради липса на пари
Украйна изпреварва Русия с AI на НАТО: ще разпознава заплахата от дронове ден преди удара
Във Ватикана бе открита изложба на папамобили
Хелоуин хороскоп за всяка зодия
Защо Салма Хайек вече не се старае много за визията си?