Заплахите за икономиката на Европа не са никак малко, а последната вече е налице – граничният контрол, коментира Bloomberg.
Датските служители, проверяващи документите по границата с Германия тази седмица, не са там, за да спират търговията или да пречат на туризма. Те изпълняват заповеди на политици, загрижени да спрат потока на бежанци. Дори и така, анализаторите започват да се притесняват за това, което може да се случи във вече изстрадалия регион, когато свободното движение на хора се постави под въпрос.
Подобно на еврото, единната валута, използвана от 19 от 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС), Шенгенското споразумение отдавна се изтъква от политиците като неотменим стълб на мултинационалния съюз, позволявайки безпрепятствено придвижване между страните за бизнес или удоволствие. Затова, предвид вече крехкото възстановяване, парична политика, която се опитва да отблъсне дефлацията и избягващите инвестициите компании, самата заплаха, че Шенген може да се разпадне, може да се окаже трудна за пренебрегване.
„Ако по време на мигрантската криза Шенген се разпадне, това ще изпрати катастрофален сигнал на пазарите: Европейският проект ще се разглежда като реално обратим“, казва Волфанго Пиколи, управляващ директор в Teneo Intelligence в Лондон.
„Никой не може да обвинява инвеститорите, ако на този фон те внезапно започнат да правят преоценка на надеждността на обещанията, дадени от европейските институции по време на кризата в еврозоната“, допълва той.
ЕС казва, че всяка година европейците правят 1,25 млрд. пътувания в Шенгенското пространство, което обхваща 26 страни от Баренцово море до източното Средиземноморие. То включва и страни като Исландия и Норвегия, които не са част от ЕС.
Подписана през 1985 г., Шенгенската зона влиза в сила 10 години по-късно. В нормални времена то означава, че пътуващите в рамките на блока не преминават гранични проверки, а външните граждани с виза за една от страните могат да пътуват в ЕС без ограничения.
Днес обаче не са нормални времена и сега системата на свободно придвижване из континента се пропуква. През 2015 г. пристигналите хора, бягащи от войни и преследвания в Азия, Африка и Близкия изток, надминава 1 млн. души, което предизвика политическо напрежение и обществен дебат за това как и къде да бъдат настанени новодошлите.
Решението на Дания да наложи временен контрол изглежда, според ЕС, спазва правилата на Шенген, които позволяват подобни ограничения при спешни ситуации. Това обаче не е първото такова. Ходът дойде само часове, след като Швеция започна систематични проверки на документите по границите си, а Германия бе принудена да наложи подобни мерки през септември на границата си с Австрия.
Унгария изгради ограда по границите си със Сърбия и Хърватска миналата година.
Поставянето на Шенген под въпрос потенциално премахва един от начините, по които Европа се опитва да се възползва най-добре от смесицата от икономически и културни системи, твърди Марк Оствалд, анализатор в ADM Investor Services International в Лондон.
„Свободата на движение, особено трудовата, каквото по принцип е идеята на Шенген, е важна, най-вече заради потенциала за максимизиране на ползите от талантливите хора на Европа“, казва той.
Някои икономисти без проблем правят оценки на икономическото влияние от огромния брой пристигнали бежанци на този етап, камо ли на евентуалните резултати от заплахата срещу свободното движение.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Рядко плаване на танкер в Арктика подсказва за нарастващите проблеми на Русия
Индия търси споразумение за Черно море след атаките край България
Печалбата на Samsung нарасна почти деветкратно след бума при чиповете памет
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Капитан Калчев: Черно море вече е обявено за зона с повишен военен риск
Днес истинско лято, до 30° на места
Изнасилена и намушкана 18 пъти: Разкриха убийството на 16-годишна близо 50 г. по-късно
"Цар-бомбата" и заплахите на Путин: възможна ли е руска атака срещу НАТО?
преди 10 години В своя статия от 4/01/2016 г. нобелиста за икономика Джоузеф Стиглиц пише: ''Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене... и дълбока реформа на финан. ни система... Частният сектор създаде неравенството и екологичната деградация, с които сега трябва да се справяме. Пазарите не могат да разрешат тези и други критични проблеми, които създадоха, или да възстановят сами просперитета. Необходими са активни правителствени политики'' - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034макар ,че отдавна го написал подробно в книгата си ''Цената на неравенството'' тоест цената е спад на БВП защото няма крайно търсене казано кратко отговор Сигнализирай за неуместен коментар