Икономиките шампиони без рецесия

Повечето страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вече публикуваха данните за ръстовете на своите икономики за първото тримесечие. Особено внимание отново привлякоха данните за Австралия и то не защото бъдещето на глобалната икономика зависи от благосъстоянието на Канбера, а заради един статистически рекорд – от почти 26 години Австралия не е преживявала рецесия.

Става дума за точно 103 поредни тримесечия, показват изчисленията на главния редактор на икономическия блог Makronom Филип Сташелски. 

Както показва актуализираната „Глобална класация на шампионите без рецесия“, само Япония в по-новата история успява да отчете по-добра серия от австралийската. Лилавите линии в инфографиката характеризират фази, които още не са приключили.

В момента от всички страни от ОИСР, освен Австралия, само Словакия и Южна Корея могат да се похвалят с все още текуща серия от над десетилетие без изпадане в рецесия.

Следната графика показва колко дълги са актуалните фази за държавите от организацията. Исландия (с лилавата линия) е единствената страна, чиято серия може да бъде прекъсната в случай на ново тримесечие със спад на БВП.

Австралия е една от малкото богати страни, които продължават да растат дори по време на финансовата криза през 2008 г. до голяма степен в резултат на търсенето на суровини от страна на Китай.

Скорошното забавяне, което заплаши лидерството на Австралия, също се дължи на Китай, този път заради по-слабото търсене на австралийска желязна руда и въглища. Китай в момента е най-големият търговски партньор на Австралия, а икономиката ѝ е на приливи и отливи в зависимост от китайското желание зя износа ѝ.

Австралийският финансов министър Джон Фрейзър наскоро говори за нуждата страната да се придвижи към „по-широко базиран растеж“ след инвестиционния бум, фокусиран върху добива на суровини. 

По повод последните данни за растежа често се твърди, че Австралия е счупила със своите поредни 103 тримесечия един по-стар рекорд на Холандия, който би трябвало да се е състоял между 1982 и 2008 г. Това твърдение обаче е неправилно. През второто тримесечие на 2003 г. холандската икономика се понижава с 0,3% спрямо предходното тримесечие. За следващото трето тримесечие на 2003 г. растежът според повечето статистики е нулев, което не е спад и съответно данните не отговарят на определението за техническа рецесия. 

Въпреки това по-внимателен анализ на статистиката показва, че холандската икономика се е свила през третото тримесечие - според ОИСР точно с -0,014045%, с което условието за техническа рецесия е изпълнено и предполагаемият рекорд на Холандия се свива до 86 тримесечия. В края на краищата това обаче все още достатъчно за заемането на 4-о място в класацията.

Както и да е – значението на класацията не бива да се преувеличава – това е преди всичко статистически трик, който по-скоро има за цел насърчаване на определена чувствителност за справяне с такава поредица от цифри. Така например икономистите не са например единодушни за това какво всъщност представлява рецесията.

За тази класация се използва най-простото определение, според което рецесията е налице, когато икономическите резултати на дадена страна се свиват две поредни тримесечия в сравнение с предходното тримесечие. Не може и да се твърди категорично дали японският рекорд трябва да се взема въобще предвид заради определени слабости на статистиката там. 

Преди всичко обаче такава рекордна серия не е непременно доказателство за качеството на икономическата политика в отделните страни или до каква степен тази политика спомага за дългосрочния просперитет на дадена държава.

Дания, например, отчита само една фаза от почти десет години без рецесия. Германия (34 тримесечия) и Исландия (28 тримесечия) също не успяват да минат границата от 10 години без изпадане в рецесия. Швейцария в момента с 31 тримесечия подобрява личното си постижение. Въпреки това тези страни спадат към най-богатите и най-добрите за живеене държави.