Как Европа изгражда банков съюз

Европейската централна банка (ЕЦБ) имаше две основни краткосрочни цели за тазгодишните стрес тестове, пише в свой анализ американската разузнавателна и аналитична компания Stratfor.

От една страна трябваше да излезе с тест, който е достатъчно труден, за да бъде надежден, след като изпитанията, приложени през 2010 и 2011 г., бяха определени от мнозина като твърде леки и лишени от правдободобност. От друга страна тестовете не биваше да доведат до твърде страховити резултати, които пък да предизвикат паника.

Европейският съюз (ЕС) преминаваше през етап на относително спокойствие на финансовите пазари и ЕЦБ нямаше интерес да създаде нова вълна несигурност за бъдещето на банките в Европа.

Макар тестовете да си навлякоха известни критики, централната банка постигна и двете цели. От 130-те включени банки 25 имаха недостиг на капитал, което бе малко по-сериозна констатация от прогнозираното.

От тези 25 банки 13 трябва да наберат свеж капитал и да осигурят 9,5 млрд. евро през идните девет месеца. Нито един от неиздържаните тестове обаче не се оказа изненада. Италианската Monte dei Paschi, най-лошо представилата се банка, изпитва затруднения от доста време и през 2012 година се наложи да получи помощ от италианското правителство.

Други провалили се банки са в страни като Словения и Гърция, които бяха тежко засегнати от финансовата криза. И независимо че акциите на няколко банки силно поевтиняха по време на сесията на 27 октомври – ден след резултатите от тестовете, сривове не последваха.

Тестовете не бяха перфектни – те използваха данни от декември 2013 г. и в по-голямата си част бяха направени от всяка участваща страна. Методологията и сценариите също бяха разкритикувани – най-екстремният "неблагоприятен сценарий", включен в тестовете, отчиташе спад на инфлацията до 1% тази година, макар нивото вече да бе спаднало до около 0,3 на сто.

Решението да бъдат обхванати само 130 систематични банки, затваряйки си очите за по-малките и вероятно по-слабите институции, също бе подложено на критики. Като цяло обаче пазарите приеха тестовете за легитимни, особено в сравнение със слабите проверки, правени от началото на европейската криза.

Само че стрес тестовете са единствено отправната точка в един много по-дълбок и сложен процес на създаване на банков съюз в Европа. Темата по традиция е много оспорвана на континента. Със засилването на интеграцията в Европа няколко политици предложиха да бъде създаден банков съюз, който да допълни вътрешния пазар и единната валута на континента.

Национализмът и разнопосочните политически интереси обаче затрудниха доста това начинание и идеята бе изоставена по време на преговорите за Договора от Маастрихт през 1991 г. и още веднъж, след като бе разгледана отново при обсъжданията на Договора от Ница през 2000 г.

При все това кризата в еврозона и страхът от разпространение на финансова нестабилност в страните, споделящи еврото, пак възпламениха дебатите за банков съюз. Едновременните кризи в страни като Испания и Ирландия, където националните правителства бяха принудени да поискат международна помощ за спасяване на фалиращи банки, накараха Европа да помисли върху необходимостта да прекъсне порочния кръг между банките и суверените.