Лидер в сянка, или моментът за нова стратегия на САЩ

Стратегията на администрацията на Барак Обама в Близкия изток се основава на убеждението, че „Ислямска държава“ е регионален проблем. За разлика от опитите на Ал Кайда да атакува САЩ, твърдението е, че амбициите на „Ислямска държава“ се ограничават до създаването на халифат и че няма способност да планира и организира сложни атаки извън територията, която контролира, коментира Forign Policy.

Свалянето на руския самолет на Metrojet и атаките в Париж обаче показват, че и двата елемента на този анализ са абсолютно погрешни: ИДИЛ сега използва контролираната територия, за да обучава на нея бойци, с които да тероризира Запада. Стратегията за ограничаване, която президентът Барак Обама толкова наскоро обяви за успешна, се оказа недостатъчно ефективна, за да надделее над „Ислямска държава“.

Какво трябва да я смени? Колкото и странно да звучи Обама трябва да приеме подхода, който бе категорично осмиван по отношение на Либия: да бъде лидер в сянка. Този път обаче той трябва да го направи по правилния начин.

Вместо да се скъпи с предлаганата американска помощ, той трябва да я предостави в изобилие, но тихо. Вместо да твърди, че съюзниците на САЩ не могат да постигнат сами, той трябва да застане зад френския президент Франсоа Оланд. Вместо тихо да подкрепя позоваването на НАТО върху член 5 от Договора за основаването, който изисква страните да помогнат на друга страна членка в случай на нападение, той самият би трябвало да предлага това на Франция – както НАТО направи за САЩ след атаките на 11 септември. Вместо да чака съюзническите лидери да консолидират вътрешната си политическа подкрепа, той трябва да им помогне да я изградят.

Водещите практици сред лидерите в сянка са британците. Макар че Великобритания се оплаква, че подкрепата ѝ има твърде малко влияние (и е права), на всяка друга страна ѝ се иска да има влиянието над САЩ, което Великобритания притежава (и са прави). Островът си заслужи тази позиция с разумни ходове.

След 11 септември британският премиер Тони Блеър бе този, който, сред всички останалите съюзници на САЩ, прецени, че трябва да се направят много неща, които американското правителство не може да осъществи само. Вместо да чакат да бъдат помолени за това, британците започнаха да правят онова, от което се нуждаеха американците: позоваването на член 5 в НАТО, убеждаването на Съвета за сигурност на ООН да осъди атаките, събирането и споделянето на разузнавателни данни със САЩ. Британците бяха неуморни, когато американците бяха изтощени, Великобритания позволи на САЩ да си поемат дъх, полагайки усилия от името на Америка. И именно това трябва да направят САЩ във Франция в момента.

В дългосрочен план Обама трябва да разработи стратегия за Сирия. Екипът му по националната сигурност трябва да намери политически решение, около което съюзниците да се обединят. Това означава намирането на обща кауза с правителството на турския президент Реджеп Тайиб Ердоган, привличането на своя страна  страните от Персийския залив, които подхранват пламъците на конфликта, намирането на начин за спиране на подкрепата на Иран и Русия за сирийския президент Башар Асад, по-конструктивна работа с Египет, създаването на одобрено от САЩ политическо и военно лидерство в Сирия, както и намирането на стабилно равновесие в желанието на кюрдите за независимост без провокирането на държавите, в които те живеят. Всичко това трябва да бъде направено докато в същото време водещата позиция и резултатите се оставят на Франция.