Лидер в сянка, или моментът за нова стратегия на САЩ

Политиците почти винаги са изкушени от надеждата, че могат да постигнат тези цели с по-малко средства от нужното. Бил Клинтън ограничи кампанията в Косово до въздушни удари, Джордж Буш отдели твърде малко ресурси и прие лоши изготвени планове за постигането на амбициозните си амбиции в Ирак и Афганистан. Обама от своя страна посочи срокове за оттегляне от Ирак и Афганистан, нежелаейки да наложи червената си линия в Сирия, и продължава да настоява, че САЩ няма да „разположат сухопътни войски“ в Сирия.

Политическата логика на тези действия е ясна: президентите искат да покажат на обществото, че резултатите са постижими и че те няма да надделеят над други вътрешни приоритети. Президентите предпочитат да положат малко усилия и само ако наистина се окажат недостатъчни, да отделят още.

Именно това прави Обама в Ирак и Сирия, нареждайки на няколко стотин обучители в САЩ и предприемайки незначителен брой въздушни атаки и специални операции там. Но постепенната ескалация на военните действия изпраща погрешно послание на враговете – то представя ограниченията, които страните сами си налагат, насърчавайки враговете им да продължат да се борят. А това очевидно не е начина, по който Оланд иска да подходи към войната.

Военната сила може да бъде съществен елемент от тази стратегия, но не е достатъчна, за да се победи „Ислямска държава“. Освен да унищожат онези части на джихадистката групировка, които може, САЩ трябва и да делегитимират онези, които останат и да спрат други терористи да атакуват територията им. Не е достатъчно, както прави Обама, да твърдим, че не може ние да искаме по-голям успех отколкото го искат жителите на региона. Това смесва желанието със способността и обижда тези, които се опитват да постигнат един по-добър Близък изток.

Както каза Франсоа Есбур, председател на International Institute for Strategic Studies, за Financial Times в събота, начинът, по който другите страни реагират на атаките в Париж ще определи успеха на „Ислямска държава“. А ИДИЛ ще постигне успех, ако светът реши, че бежанците, бягащи от терора в Ирак в Сирия, са терористи. Заплахата от терористи, представящи се за бежанци, да навлязат в западните общества е реална, както е и радикализацията на тези, които вече живеят на Запад.

Но внимателните проучванията и наблюдението са по-добри и по-прецизни инструменти от затварянето на границите за агонията на хората, които са предимно жертви на същите заплахи, застрашаващи и Запада. Базираният в Норвегия активист Ияд ел-Багдади убедително заяви в Twitter, че състраданието за тези жертви е основен елемент за дескридитирането на имиджа на „Ислямска държава“ от страна на Запада и оформя положителни настроения в Близкия изток. Обама трябва да бъде не само водещия глас на Запада, но и да приложи политики, които и други могат да приемат, вместо да третира сирийските бежанци като проблем на Европа.

Обама може да пренесе тежестта на тази дълга трудна война върху способните рамене на някой друг, само ако се научи да бъде успешен лидер в сянка. Това обаче все пак изисква лидерство.