Нуждата на Германия и Гърция от медиатор

В момента политическият Берлин е изключително емоционален. Високопоставен германски политик наскоро заяви: „Все едно сме в състояние на истерия. Политическият свят на Берлин е емоционален през цялото време. Това трябва да спре, но не знам как. И в ляво, и в дясно виждаме гняв“. След като разгледа този изблик на емоции, историкът Джейкъб Сол заяви, че германците трябва отново да възстановяват спокойствието си, ако искат да управляват Европа, коментира за Guardian журналистът Майкъл Скатуро.

Той е прав, но прескача една стъпка. Германците не могат да се успокоят, докато не смекчат гнева си към Гърция, която възприемат като виновен партньор в бракосъчетанието им в еврозоната. За да се случи това, двете страни трябва да се възползват от услугите на безпристрастен външен медиатор, който да им помогне да успокоят гнева, който изпитват една към друга. В една структурирана "терапевтична" среда съответните политици от двете страни най-накрая ще могат да седнат заедно и да създадат обща визия за излизането на Гърция от икономическата ѝ депресия.

Подобен вид медиация работи в ситуации, когато активисти и корпорации се намират в конфликт. В идеалния случай корпорациите и критиците им се ангажират да седнат заедно в една стая и да споделят дилемите си, като по този начин представят позициите си в безопасно пространство, създадено от медиаторите.

Главният изпълнителен директор на корпорация, която е нарушила законите за околната среда, може да каже нещо от рода на: „Вие активистите не разбирате. Замърсяването не е толкова лошо. То създава Х на брой работни места и ни позволява да натрупаме Y печалба. Тогава можем да платим данъци в Х размер, с което ще изпълним ролята си в обществото“.

Активистите могат да отговорят: „Няма да приемем тази логика, защото – като изключим факта, че унищожавате околната среда, вероятно с мълчаливото съгласие на регулаторите, които сте подкупили, замърсяването от ваша страна просто прехвърля разходите на бизнеса ви върху обществото, което трябва да се справи с всички тези болни и/или мъртви хора. Но разбираме, че вашият бизнес има икономическа цел, затова ако спрете да замърсявате и възприемете друг модел, ние ще мобилизираме нашата база и ръководство, за да ви подкрепим“.

Германия може да се вгледа в собствената си трансформация от преминаване от ядрена енергия към възобновяеми източници като конкретен пример. В този процес, ускорен след Фукушима, антиядрените активисти, политиците и енергийната индустрия дефинираха заедно визията за бъдещото състояние на германските енергийни доставки. Тъй като визията бе възприета от всички, активистите и индустрията подкрепиха трансформацията. Всъщност съгласието на зеленото движение стана толкова популярно, че се превърна в част от националната идентичност на Германия.

От тази гледна точка сделката от миналата седмица, която налага увеличение на данъка добавена стойност (ДДС) със 77% - от 13% на 23%, и другите наказателни мерки върху Гърция са обречени на провал. Това се дължи не само на факта, че те очевидно противоречат на цял век икономическа теория, но и на факта, че нито Германия, нито Гърция реално се съгласиха с тях. Всички мразят сделката.

Германия има усещането, че с пистолет в слепоочието от нея се иска да направи подарък, давайки пари на страна, която реално никога няма да ги върне и която не възприема като критични националната си и икономическа сигурност. Гърция е възмутена, смятайки, че още строги мерки ще намалят още повече стандарта ѝ на живот и е уморена да бъде наричана мързелива и нелепа от реалния хегемон на Европа.

Министрите на финансите Волфганг Шойбле и Евклидис Цакалотос трябва да поведат екипите си към смекчаване на гнева чрез медиация. Това е наложително, тъй като представителите и на двете правителства, за съжаление, налагат негативните си емоции и в националните си медии. И гръцките, и германските медии разпалват популистките настроения, проявени както на антигръцките протести пред Бундестага, така и на плакатите, сравняващи Ангела Меркел с Хитлер в Атина. Токсичността на дебата достигна връхната си точка и при двете страни.

Един безпристрастен посреднически екип – състоящ се от „средно силни“ дипломати и подкрепен от консултанти, специализирани в медиацията, може да помогне емоциите да бъдат потушени, а гневът – успокоен. Щом това се случи, политиците в Атина и Берлин ще могат да изработят обща визия за това как трябва да изглежда успешното бъдеще на страната и как може да бъде постигнато то.

Докато това не се случи ще станем свидетели на обезсмъртяването на криза, при която германците стават все по-гневни, гърците все по-бедни, а останалите европейци все по-подозрителни към устойчивостта на проекта Европейски съюз.

Всичко за кризата с Гърция четете тук