Оцеляването на морето Рос

„Морето Рос? Какво? Това в източната или западната част на Ню Йорк ли е?“ С тази фраза на нищо не разбиращ минувач започва трейлърът на документалния филм The Last Ocean. Филмът е за морето Рос и Южния Океан между бреговете на Антарктида. Сега държавите от Европейския съюз и 24 други страни решиха голяма част от морето да бъде защитавана по-строго.  Die Welt обяснява защо това е важно.

Последният непокътнат океан на Земята

Морето Рос е голямо от Индия (3,6 милиона квадратни километра), кръстено е на откривателя си, английският мореплавател Джеймс Кларк Рос. То се намира в Южния океан край бреговете на Антарктида и се счита за последната непокътната морска екосистема на Земята. То е особено продуктивно, т.е. риби, раци и микроби все още живеят там в огромни количества. Тъй като е толкова изолирано, то дълго време остава незасегнато и пощадено от замърсяване и прекомерен риболов. През последните години обаче хората проникнаха и там.

Пингвини, леопардови тюлени и крил

В морето Рос живеят например птици като императорският пингвин, пингвинът на Адели, арктическият морелетник и др. Морски бозайници като косатки, както и различни видове риба и тюлени са у дома си. От особено значение за равновесието в тази екосистема е антарктическият крил, ракообразни, които са основна храна за различни видове, включително китове и тюлени. Тяхната мас е от решаващо значение за отглеждането на сьомга. Други видове зависят косвено от тези ракообразни. Такива са например леопардовите тюлени, които ловуват риба и пингвини, които от своя страна се хранят с крил.

Зимата е от март до септември

Минус 89 градуса по Целзий: толкова студено може да бъде в Антарктика. Този рекорд е отчетен от руска изследователска станция през 1983 г. През зимата, която продължава на в Южния полюс от март до септември, температурите падат до средна стойност от минус 40 градуса. През това време голяма част от океана около Антарктида замръзва, така че континентът удвоява своята повърхност. Също и морето Рос тогава най-често е замръзнало. Докато през зимата слънцето почти не грее, то през лятото то не залязва: тогава става сравнително топло, с температури малко над нулата. Мащабните ледени пластове се разпадат и след това да се потапят в морето.

Заради своята сухота Антарктика е наричана и „пустинята от лед“. Годишно падат само няколко сантиметра сняг и дъжд. Температурата на водата в море Рос е винаги около минус 1,5 градуса по Целзий. Въпреки това солеността обаче понижава точката на замръзване. Затова водата в дълбините не замръзва.

Толкова много водорасли, които образуват облаци

За много същества леденостудената вода би означавала сигурна смърт, но местните видове са се приспособили в продължение на милиони години към суровите условия на околната среда. Климатичните промени обаче са в състояние сериозно да увредят тези животни и растения.
В морето Рос климатът е важен фактор, който поддържа екосистема стабилна. През зимата  силни ветрове издухват ледове от земята във водата. Така между късовете лед и сушата се образуват големи водни басейни. По време на Антарктическото лято слънцето загрява басейна, а фитопланктонът покълва толкова много, че може да се види от космоса.

35 годишни защита – достатъчни ли са?

През следващите 35 години една област от морето Рос от почти 1,6 милиона квадратни километра ще е защитена площ. Районът е с размерите на Франция, Испания и Германия, взети заедно. Около 1,1 милиона квадратни километра трябва да бъдат защитени от всички интервенции. 322 000 квадратни километра са определени като зона за  изследвания на крил, в която се разрешава контролиран ограничен риболов на крил и черна мерлуза.

Докато биолозите ще изучават живота на местните животни и ще търсят неоткрити видове, климатични учени ще изследват как функционира екосистемата, която все още е сравнително неунищожена от човека.

Забрана за риболов

Забранен е комерсиалният риболов, за да се запази постоянно балансът между всички животни. Особено търсене има за патагонския  кликач - защитен вид, който струва цяло състояние на черния пазар, и който е подложен на прекомерен риболов и в други води. Той се счита за деликатес в много страни и се търгува за до 70 щатски долара на килограм.

Ако той изчезна от бреговете на Антарктида, това би било катастрофа за екосистемата. Патагонският кликач има нужда от около осем години, за да порасне напълно и след това живее до 50 години. Той играе много безкористна роля в общността на Антарктика - повечето от неговите момчета служат само за храна на други животни. Малко млади екземпляри успяват да пораснат. Възрастните за сметка на това имат сравнително малко врагове хищници и се размножават много ефективно. Със своето потомство те играят ролята на основен източник на храна за екосистемата.

Един подобен кликач може да достигне до два метра дължина и 150 килограма. Рибарите обаче не търсят по-големите животни.