Посткомунистическата "система" между мита и реалността

В политическата битка в Полша заради съдебната реформа консерваторите започнаха война срещу това, което наричат "системата", мъгляв съюз на бившите комунисти с приятелите им от бившата опозиция.

В емоционална реакция на президентското вето, което частично блокира реформата, заместник-председателят на Сейма (долната камара на парламента) Ришард Терлецки ядосано каза, че "системата, която се отбранява толкова истерично, е извоювала временно предимство".

Концепцията за "системата" беше изкована в политически план от лидера на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински и обкръжението му в началото на 90-те години, заяви за АФП историкът Анджей Пачковски, пише Мишел Виато от AFP.  

Двама изтъкнати учени, социолозите Ядвига Станишкис и Анджей Зибертович, подкрепят това схващане, припомни той. Според тях мирната полска революция всъщност е била планирана предварително, така че икономическата власт и други ключови сектори като правосъдието, дипломацията и службите за сигурност да останат в ръцете на комунистическите елити.

Според тази теза въпросните елити вече са свързани с общи интереси с представителите на опозицията, които договориха с тях приятелското излизане от комунизма на историческата Кръгла маса през 1989 г.

"Конспиративните теории, идеята, че всяко събитие е подготвено от някаква тайна сила, за да извлече полза от него, са привлекателни за големи части от обществеността", смята професор Пачковски.

И това е така не само в Полша, както се вижда от легендите за властта на йезуитите, Ционските мъдреци или франкмасоните.

Ръководителят на консервативния мозъчен тръст Институт на свободата Игор Янке отказва да използва термина "система".

Той обаче говори за "тъкан от неформални, икономически и социални отношения, без водач или структура", родена от съюз между бившите комунисти и част от противниците им.

Според него бившите комунисти действително са запазили реално влияние, включително в съдебната система.

"Там са се натрупали патологии, нямаше нито декомунизация, нито реформа. Една корпорация от хора от старата система се капсулира в себе си и дори новопостъпващите биваха всмукани в нея", казва Янке. Той използва и любимия на консерваторите термин "съдийска каста".

Янке казва, че е наблюдавал подобни политически съглашателства и при управлението на предишното правителство на центриста Доналд Туск.

"В неправителствените организации нямаше консерватори", които да разчитат на държавно финансиране, каза той. Сайтът му за политически дебати Салон 24 "не можеше да разчита на рекламата на държавните предприятия". За сметка на това "частният сектор оставаше предпазлив от опасение да не създаде лошо впечатление", добави Янке.

Обвиненията във фаворитизъм не са спестени и на университетските среди. "Защо преподавателите не наредят да се пуснат в интернет магистърските тези или докторските дисертации на студентите си?", пита той, намеквайки, че лошото им качество може да се окаже шокиращо.

Колкото до правосъдието "сегашните управляващи искаха да разбият тази система, но по начин, който намирам за спорен", каза Янке. Той има предвид опита на "Право и справедливост" да подчини някои части от съдебната система на политическата власт.

Въпреки това той остава критично настроен към начина на работа на съдебната система, която по думите му "често се влияе от нечии интереси".

"Такива случаи нито се отбелязваха, нито се осъждаха, тъй като съдебната среда е неспособна на самопречистване", каза Янке.

В първия си коментар след президентското вето Качински заяви, че преобразяването на съдебната система ще продължи с пълна сила.

"Реформата на правосъдието трябва да е радикална, ако е частична нищо няма да се промени. Ще достигнем целта си. Тази цел е пълното преизграждане на страната ни, в смисъл, че трябва да отхвърлим всякакви остатъци от комунизма", заяви той.

/БТА/