Зад срива на пазарите се крие страхът от дефлация

Зад последните пазарни сътресения се крие един страх, който водещите централни банкери в продължение на години считаха за преодолян - призракът на дефлацията, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

След финансовата криза през 2008 г. се разпространиха опасения за общ спад в потребителските цени. Защото те напомняха за спомени от драстичната и дълготрайна слабост, като например Голямата депресия и двете десетилетия на изгубен растеж в Япония. За да се предотвратят тежките последици от дефлацията, централните банки по света заложиха през последните години на „политиката на евтини пари“ и я приложиха по доста различни подходи.

Но сега се появяват нови признаци за забавен икономически растеж, спадащи цени на суровините, нестабилни фондови пазари и свиваща се доходност на облигациите. Всичко това навява на мисълта, че в крайна сметка централните банкери няма да могат да крият повече риска от дефлация - особено пред инвеститорите, които често са склонни да бъдат сприхави в подобни моменти. Този сценарий започва да се очертава точно по времето, в което централната банка на САЩ - Федералният резерв, е напът да сложи край на програмата си за закупуване на обезпечени облигации -  един от основните инструменти в борбата срещу спадащите цени.

Особено силно изразен е страхът от дефлация в Европа и в Япония. И в двата региона политиците изпитват трудност в намирането на решения за справяне с изключително бавния икономически растеж.

При това спадовете в цените на суровините от последните месеци предполагат, че натискът върху инфлацията, ако дори не говорим и за дефлация, може да се превърне във феномен, който да предизвика и други явления с различни последици за икономики като САЩ и развиващите се пазари.

Опасенията на инвеститорите за световната икономика изглежда се засилиха в средата на седмицата. Фондовите пазари в Европа се обагриха в червено, индексът Stoxx Europe 600 се понижи с 3,2%, достигайки най-ниското си ниво от декември 2013 г. В САЩ акциите отчасти компенсираха спадовете, но въпреки това индексите за пети пореден ден приключиха в червената зона. В четвъртък спадовете продължиха да се разширяват. 

На пазара на облигациите доходността по десетгодишните американски държавни ценни книжа в четвъртък се сви до под 2 на сто. По този начин от началото на тази година доходността се свива с почти един процентен пункт. Също така на пазара на германските облигации бе записано ново дъно. Цените на суровия петрол продължиха отстъплението си. Фючърсите за суровия петрол на Нюйоркската търговска борса паднаха до 80,35 долара за барел.