Защо "повече Европа" няма да реши проблемите на Европа?

За определени хора зад решаването на всички проблеми в Европа стои „повече Европа“, дори и проблемите, предизвикани от самата Европа, пише в анализ за Bloomberg Паскал-Емнюел Габри.

Икономическата криза, която започна преди десетилетие, разкри много недостатъци в европейския икономически модел. Затова и някои призовават за бюджет за еврозоната и министър на финансите в еврозоната.

Новият президент на Франция Еманюел Макрон също е посветен на тази идея. Берлин пък склони на условна подкрепа. Брюксел пък винаги ще бъде щастлив да натрупа повече власт.

Идеята има повърхностен смисъл: паричният съюз, който повечето хора сега приемат, наистина не работи без фискален съюз. Европейската централна банка (ЕЦБ) непрекъснато е подложена на натиск да разхлабва паричната политика, за да помогне на най-слабите членове на еврозоната. Валутата обаче е „тъп“ инструмент.

Мисленето за „повече Европа“ предполага, че ако ЕС има голям бюджет, той може да преразпредели богатството, за да помогне на проблемните си членове. Това всъщност се случва в САЩ. Един мощен финансов министър ще контролира държавите членки, за да намалят дефицитите и дълговете и така да се предотвратят нови кризи.

Както Мартин Сандбу от Financial Times посочва, федералният бюджет на САЩ, който се движи около 20% от БВП, не е достатъчен, за да действа като макроикономически стабилизатор и никой не обмисля Бюджет на ЕС дори в този мащаб в обозримо бъдеще.

Т.нар. дългови кризи в еврозоната в крайна сметка не бяха причинени от дефицитите и дълговете като такива, а от парични феномени. Еврото превърна средиземноморските държави в неконкурентни, което доведе до бавен растеж и трупане на дълг и дефицит, а интересът към тези дългове се засили само когато имплицитната гаранция за тях в еврозоната беше поставена под въпрос от Германия.

Дълговете на тези страни се увеличиха, тъй като Берлин засили ограниченията заради наложената от Германия политика на строги икономии.

И все пак точно както някои смятат, че гласовете на Сталин и Мао са се чули не заради комунизма, а заради недостатъчния комунизъм, Макрон ясно и с цялото си сърце вярва, че проблемите на Европа са причинени от недостатъчна Европа. Оттук и неговият икономически недостатъчен стремеж към посрещане на произволната европейска цел за 3-процентов дефицит, за да спечели "доверие" в еврозоната. Сякаш че позициите на Франция са поставени под въпрос.

Бюджетът на ЕС ще се стреми да стабилизира европейската макроикономика чрез преразпределение. Идеята за единни еврооблигации обаче е анатема за Берлин и е предварително изключена.

Макрон иска новите правила да предвиждат фискална хармонизация, което означава, че страните от еврозоната би трябвало да имат приблизително равни нива на данъчно облагане. Това би помогнало на френската конкурентоспособност в еврозоната, но пък ще накара държавите с по-ниски данъчни ставки да възразят шумно. Така че и подобни предложения вероятно могат да бъдат изключени.

Германия исторически и особено Ангела Меркел винаги е била заинтересована от по-дълбока европейска интнеграция. С други думи, Германия ще бъде щастлива да плати малко за макроикономическия стабилизационен фонд в замяна на това, че ще има практически контрол над бюджетите на всички държави от еврозоната.

Макрон и лагерът "повече Европа" са готови да предадат на Германия контрол над финансите на еврозоната в замяна на .може би нищо. Това е оферта, която Меркел не може да откаже.