Централните банки - двигатели на реформи в бившите съветски републики

Централните банки стават двигатели на промяната на икономиките в бившия Съветски съюз.

Заради правителствата им, парализирани от срива на приходите, централните банки на страни от Беларус до Азербайджан предприеха сериозни действия, когато кризата удари миналата година, позволявайки по-голяма гъвкавост на валутите, коментира Bloomberg. Централните банкери в Украйна отслабиха раздутата бюрокрация и използваха конкурентни заплати, за да привлекат най-добрите топ мениджъри на местните банки. В същото време техните колеги в Русия затвориха повече банки от когато и да е било през последното десетилетие като част от кампания за ограничаване на съмнителните сделки и подобряване на кредитните практики.

„Тези централни банки водят политическите реформи и икономическите иновации“, казва Олег Кузмин, бивш съветник на централната банка на Русия, сега икономист в Renaissance Capital в Москва. „В страните от Общността на независимите държави (ОНД) централните банки са най-ефективните институции, когато става въпрос за определяне на политики, комуникация, развитие“.

Обикновено бидейки последната линия на защита по време на финансови кризи, централните банки в региона от Каспийско море до Тихия океан се опитват да направят нещо повече от това да накарат икономиките си да преживеят още един ден, вдъхвайки нов живот на програмите за реформи, изпаднали в застой заради кризите. Обезценяванията в региона, макар да подклаждат инфлацията и унищожават приходите, може да проправят пътя и към по-бързо икономическо възстановяване. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се разшири през следващата година в ОНД, група от 11 бивши съветски държави, нараствайки с 0,5% след свиване от 2,7% през 2015 г.

Корупция и петрол

Промените в управлението на валутите и банковия надзор трябва да преминат през още реформи в икономиките, които остават изпълнени с корупция и уязвими от колебания на цените на суровините. Гуверньорът на руската централна банка Елвира Набиулина заяви през октомври, че темпът на структурните реформи я тревожи повече от продължителния спад на цените на петрола.

„Нито паричната, нито бюджетната политика могат да създадат стабилен икономически растеж“, каза тогава тя.

Най-лошите в света

Представянето на валутите на бившите съветски републики показва мащаба на тяхното приспособяване към регионалната криза, която започна със сблъсъците в Украйна в началото на 2014 г. и се засили след санкциите срещу Русия и най-големия срив на суровините от поколение насам.

Азербейджанският манат и казахстанското тенге се представят най-зле в света спрямо долара тази година, а украинската гривна и руската рубла са най-големите губещи през 2014 г.

Централната банка на Русия се придвижи към свободнотъргуем обмен предсрочно през ноември 2014 г., за да запази резервите си. Макар че промяната към инфлационно таргетиране е залегнала в програмата на регулатора от десетилетие, кризата предизвика по-спешното му стартиране. Казахстан, Азербайджан и Беларус наскоро също разхлабиха контрола над валутите си.

Под ръководството на Павел Калаур централната банка на Беларус напредва с най-голямата повторна деноминация на валутата на страната и поддържа стегната политика. Тя представи и план, с който да позволи на гражданите си достъп до финансови услуги във всяка банка през следващата година чрез универсален достъп, за да повиши конкуренцията сред кредиторите.