Централните банки - двигатели на реформи в бившите съветски републики

"Продължителна криза"

„Ако централната банка продължи със същата политика като преди, страната ще се върне обратно към продължителна криза“, казва Александър Чубрик, директор на IPM Research Center в столицата Минск и член на надзорния съвет на централната банка.

Сред централните банки на бившите съветски републики, които предприеха реформи, никой не е поставян под по-голям тест от Валерия Гонтарева, която пое централната банка на Украйна в пика на сепаратистките бунтове в източната част на страната през лятото на 2014 г. Пред репортери в Киев във вторник тя описа ситуацията пред централната банка по-рано през годината като „перфектната буря“.

Без опит в централното банкиране и с почти две десетилетия във финансовия сектор Гонтарева получи икономика на ръба на банкрута. Тя коригира дейностите на централния орган и предприе стъпки за овладяване на финансовата криза с програма със стрес тестове и преструктуриране на кредиторите. Регулаторът постави и ръста на цените, втория най-бърз в света, във фокуса си, предприемайки преход към инфлационно таргетиране.

Риск и отговорност

„Нито една политическа, военна и икономическа криза не е причина да се спрат реформите“, каза Гонтарева. „Поехме риск, поехме и отговорност“.

Прогнозите са, че реорганизацията на централната банка, включително намаляване на служителите с повече от 50%, ще спестят 7,3 млрд. гривни (303 млн. долара) за периода 2014-2016 г., твърди Гонтарева. Годишните спестявания от оперативните разходи се оценяват на над 1 млрд. гривни след 2017 г., казва тя.

„Реформите, предприети от централната банка, са революционни“,  казва Тимъти Аш, кредитен стратег в Nomura International в Лондон. „Ако може да постигне всичко това, изправяйки се срещу вкоренените корпоративни интереси, то такива реформи могат да стартират и постигнат успехи и на други места в Украйна“.

Макар че са създадени, за да преборят въздействието на кризата, обхванала бившия Съветски съюз, промените вероятно ще надживеят сегашната криза.

Под натиск

Дори и така, централните банкери все пак ще трябва да се справят с авторитарните управляващи, които често имат последната дума по всички въпроси на икономическата политика. Има 50% шанс Казахстан да се откаже от свободнотъргуемия се обмен през следващите 12 месеца, сочи проучване сред икономисти на Bloomberg от ноември.

„Централните банки трябва да бъдат по-независими от сега, макар че във всички тези страни те помагат на правителствата да постигнат някои макро цели и действат под натиск“, казва Дмитри Полевой, главен икономист за Русия и ОНД в ING в Москва. „Това трябва да се промени“.