Източна Европа търси алтернативи на „Южен поток“

Държавите от Източна Европа, зависими от руския газ, търсят алтернативи, след като президентът Владимир Путин ги попари с намерението си да се откаже от проекта „Южен поток“, пише Bloomberg.

Премиерите на Чехия, Унгария, Словакия и Полша са се срещнали във вторник, за да обсъдят енергийната сигурност, след като на 1 декември Русия се отказа от строителството на газопровода заради възраженията на Европейския съюз (ЕС).

Този ход буди редица опасения у много югоизточни европейски държави, които са зависими от руския транзитен газ през разкъсваната от криза Украйна, тъй като през 2006 и 2009 г. регионът претърпя недостиг на „синьо гориво“, след като Русия оряза доставките за Украйна.

Лидерите в региона съставят списък с алтернативите, които включват и планове за достъп до газ от Азербайджан.

„25 години след падането на комунизма не диверсифицирахме петролните и газовите си пътища“, отбелязва премиерът на Унгария Виктор Орбан след срещата на министрите в столицата на Словакия Братислава. „Това е огромна стратегическа грешка, не само за Унгария, но и за целия ЕС.“

Държавите обръщат поглед към „Южен коридор“ – няколко газопровода, които ще пренесат азербайджанския газ на Стария континент. Проектът, воден от британската петролна компания BP, надви този на австрийската OMV за газопровода „Набуко“, след като и двете компании се бореха за газовите находища на Азербайджан. Трасето от находището Шах Дениз с дължина 3 500 км би имало първоначален капацитет от 10 млрд. кубични метра на година, което е само една шеста от капацитета на „Южен поток“.

BP и нейните партньори – норвежката Statoil, френската Total и азербайджанската State Oil Co., планират да започнат с доставките на газ през 2016 г. Горивото ще прекоси границата на Турция с ЕС през Гърция и ще достигне до Албания и Италия.

Проектът „Южен коридор“ е реалистичен и може да бъде изпълнен в средносрочен план, заявяват от унгарското външно министерство след разговори с представители на Гърция, България и Румъния, провели се в Атина на 1 декември.

В момента Източна Европа търси начини за свързване на мрежата си, за да улесни притока на газ. Връзката на България с Румъния ще започне да функционира в първата половина на 2015 г., твърдят от българското външно министерство. Миналият месец премиерът Бойко Борисов заяви, че страната обмисля да ускори строителството на газопровод, който да свърже газопреносната мрежа с Гърция. България и Сърбия също планират интерконекторни връзки, отбелязва Bloomberg.

България и Румъния възнамеряват да увеличат добива в Черно море, като Израел се опитва да убеди ЕС да подкрепи създаването на газопровод за доставка на природен газ през Кипър. По информация на рейтинговата агенция Moody’s Investors Service Европа проучва планове за 24 терминала за втечнен газ с общ капацитет от повече от 140 млрд. кубични метра.

Словакия подкрепя предложението за 570-километров газопровод, който да свързва Балканите и Балтийско море, каза на 2 декември словашкият премиер Роберт Фико. Проектът може да струва поне 750 млн. евро и да пренася по 20 млрд. кубични метра годишно, сочат изчисления на Eustream.

Най-големият проблем остава да се намери такъв обем, който да замени този, който би доставял „Южен поток“, а именно – 63 млрд. кубични метра газ годишно.

Вчера ЕК прие на разговор 8 представители на страни, които участват в строителството на „Южен поток“, за енергийните планове в следващите 10 години. България изпрати делегация в ЕС, за да убеди Брюксел да продължи разговорите с Русия за спасяване на проекта, уточни самият Борисов на 8 декември.