Публикуван е текстът на Транстихоокеанското споразумение

Дългоочакваният текст на повратното Транстихоокеанско търговско споразумение (ТРР) беше публикуван в четвъртък, разкривайки детайли за партньорството, което, макар да цели свободна търговия в 40% от световната икономика, е силно критикувано заради своята непрозрачност, съобщава Ройтерс.

Ако бъде ратифицирано, споразумението ще бъде историческо постижение за американския президент Барак Обама и администрацията му в Азия, което има за цел да се противопостави на нарастващото икономическо и политическо влияние на Китай.

Китай реагира на споразумението, като предложи създаването на Регионално всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership RCEP) – 16-членна зона за свободна търговия, включваща Индия, която има потенциала да се превърне в най-големия подобен блок в света, обхващащ население от 3,4 млрд. души.

Транстихоокеанското споразумение обаче, което ще установи общи стандарти по въпроси от правата на работниците до защитата на интелектуалната собственост в 12 страни от региона, беше пазено в голям степен далеч от общественото внимание, което разгневи защитници на прозрачността заради широките последици от него.

Срещу споразумението се обявиха профсъюзи и много от колегите демократи на Обама, включително кандидатът за президент Хилари Клинтън, която подкрепи създаването на търговския пакт, докато беше държавен секретар при първия мандат на Обама.

Някои политици от Републиканската пария, подкрепящи търговията, също се отнасят с предпазливост към сделката, което подсказва, че предстои трудна битка при приемането ѝ от Конгреса най-рано през март. Претендентът републиканец за Белия дом Доналд Тръмп окачестви споразумението като „бедствие“.

Сделката не включва мерки, искани от някои американски политици, за налагане на търговски санкции в случай на валутни манипулации или определяне на монополни периоди за биологични лекарства ново поколение за 12 години.

Договарянето на пакта, което отне над пет години усилия, беше обявено преди месец, след като напрегнати преговори в Атланта преодоляха безизходицата по въпросите, свързани с млечните продукти, фармацевтиката и автомобилите.

Ситният шрифт ще бъде важен. Детайлите по местните прагове на съдържание за автомобилната индустрия, например, са непълни, а американските вносители на обувки чакат да видят колко дълго все още ще има мита.

Споразумението ще бъде добре дошло за производството и износните икономики на страни като Малайзия и Виетнам. Очакваните ползи от митата вече привличат рекордни чужди инвестиции във виетнамското производство, като се очаква двете страни да отчетат по-високо търсене на основните си износни продукти, като палмово масло и гума за електроники, морска храна и платове.

Това може да окаже натиск върху няколко големи развиващи се икономики в Азия, включително Филипините и Индонезия, които наскоро изразиха интерес към подписване на пакта. Тайланд също заяви, че проучва сделката и може да обмисли присъединяване.

Япония обеща да облекчи търговските бариери на вносните пържени картофи и масло – продукти с недостиг на азиатския пазар, докато Малайзия премахва митата по вносния алкохол за пръв път като част от търговското споразумение.

Други стъпки, предприети от партньорите – Австралия, Бруней, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, САЩ и Виетнам, включват ангажименти за намаляване на вноса на стоки, произведени чрез принудителен труд, и за приемане на закони за приемливи условия на труд, както и забрана на субсидии за рибарство с вредни последствия.