Газовите връзки – ключови за енергийната сигурност и на България, и в региона

Свързаността на газовата мрежа на ЕС е от ключово значение за енергийната сигурност. С помощта на интерконекторите обаче общността ще може да се възползва и от зараждащата се конкуренция между руските газопроводи и течния природен газ, идващ от САЩ и други големи производители.

Това е записано в анализ на Атлантическия съвет на САЩ, цитиран от National Gas Europe.

Част от препоръките в него са по-добра координация за изпълнението на газовите проекти, обявени от ЕС с общностно значение, и да се сложи край на „островния“ статут на отделни региони, сред които са и Балтийските страни – Естония, Латвия и Литва.

Част от проектите, обявени за ключови за ЕС, са терминалите за втечнен газ. В момента има няколко проекта за изграждане на такива, обявени за такива от общностен интерес - в Егейско море, край бреговете на Хърватия и в Балтийско море. Експертите препоръчват тези терминали да бъдат обвързани помежду си чрез газовата мрежа на Европа.

Така от ключово значение стават шест проекта, свързани с газовите интерконектори. Три от тях са в България – връзката IGB с Гърция, интерконекторът със Сърбия, както и модернизацията на вътрешната газова мрежа на страната.

През IGB ще преминава не само газ от планирания терминал за втечнен газ край Александруполис, но и от Трансадриатическия газопровод (TAP), по който ще тече газ от Азербайджан.

Модернизацията на газовата ни мрежа вече е в ход. В страната ни се намират повечето от компресорните станции на Балканския полуостров и това е факт, който правителството смята да използва като аргумент за изграждането на газов хъб.

Останалите проекти, които трябва да бъдат реализирани, за да може да се гарантира енергийната сигурност на региона са модернизацията на газовата мрежа на Румъния, построяването на терминала за втечнен газ в Хърватия и свързването му с мрежата на Унгария.

Газовата мрежа на Румъния е с много ниско налягане и това е основната причина на първо време при изграждането на връзка с България потокът да бъде по-скоро в посока от България към Румъния. За да може да има безпрепятствен двустранен поток, трябва да бъде изградена компресорна станция, която да изравни налягането. На българската мрежа то е около 54 бара, а на румънската – 27 бара.

На следващо място за подобряване на енергийната сигурност на Европа е необходимо да бъде повишен и капацитетът на мрежата. Това ще гарантира, че в кризисна ситуация доставките ще бъдат гарантирани, а зависимостта от един доставчик – Русия или Норвегия – ограничена, е записано още в доклада.