Германия може да ограничи помощите за чужденци от ЕС

След като в началото на декември 2015 г. Федералният социален съд отсъди, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните мигранти, граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия, социалният министър Андреа Налес обяви, че планира да прокара закон, който да ограничи правото на получаване на социални помощи. 

Оказва се, че Налес вече има план как да се справи с този проблем. Според публикации в няколко германски издания през следващата седмица в Бундестага ще се гласува изработен от нейното министерство нов законопроект, предава DPA. Текстовете предвиждат в него да бъде включено петгодишно ограничение за получаване на социални помощи и т.нар. Харц 4 за граждани на ЕС.

Това означава, че например българи и румънци, които не са работили в Германия напоследък, няма да имат право да получават социални помощи. Гражданите на ЕС ще имат такова право едва след пет години, или както казва Налес, „когато пребиваването им в Германия се е затвърдило".

Още през април Налес заяви, че общините, които плащат социалната помощ, не могат да поемат грижата за жителите на ЕС, които нямат средства. Освен това била заплашена и степента за приемане на свободата на движение, ако хората биха могли да избират свободно мястото за отпускане на социална помощ.

Според данни на германското Бюро по труда през януари 2016 г. общо 440 000 чужденци от ЕС са получавали социални помощи в Германия. Полските граждани представляват най-многобройната група - с 92 000 души. След тях са италианците със 72 000, а на трето и четвърто място се нареждат българите и румънците - със съответно 71 000 и 57 000 души, получаващи социални помощи в Германия.  На пето място са гърците - с 46 000.

Далеч не всички тези хора обаче са безработни, пише и Deutsche Welle. Много от тях работят, но печелят твърде малко и получават финансова подкрепа от държавата под формата на т.нар. Харц 4. Германските издания посочват, че броят на българите и румънците, които печелят твърде малко и разчитат на държавната финансова помощ, е „подозрително висок".