Германия се промени година след отварянето на границите

За една година в Германия се промени какво ли не. Най-напред лошата новина: расизмът в страната се увеличава. Дяснопопулистката партия „Алтернатива“ за Германия, която преди бежанската криза губеше подкрепа, сега печели от страха на много германци от бежанците, коментира Верица Спасовска за Deutsche Welle.

Според последните анкети „Алтернатива за Германия“ привлича 15% от гласовете в страната. А на предишните парламентарни избори дори не успя прескочи 5-процентната бариера и да влезе в Бундестага. Днес обаче не е вчера. Ксенофобията се измъкна от килера на обществото и вече е в самата гостна.

Все пак, ако се сравним с другите европейски страни, картината не изглежда толкова страшна. Във Франция и в България например десните популисти се представени в парламентите с над 20%, а в Полша и в Унгария те дори сформират управляващото мнозинство. Във Великобритания ксенофобската партия ЮКИП даде стартовия сигнал за излизане на страната от ЕС. В сравнение с клонящите към национализъм източноевропейски страни, Германия все още е център на политическа умереност и стабилност. 

Промени се и отношението на германците към канцлера им. Популярността на Ангела Меркел спада. Много германци са недоволни от начина, по който тя се опитва да овладее бежанската криза. От друга страна популярността на управляващите партии от ХДС и ХСС остава стабилна.

А външната политика на Меркел получава високи оценки. Да, много страни-членки на ЕС не одобряват решенията ѝ за бежанците, но въпреки това по ключовите въпроси гласът на Меркел тежи. Особено когато се обсъжда бъдещето на ЕС след Brext.

Американският президент Барак Обама оцени високо хуманитарния ѝ жест към бежанците с думите: „Германия се нареди откъм правилната страна на историята”. Много хора в Африка и в Близкия изток също отдават високо признание на Ангела Меркел, защото виждат, че Германия не само на думи, но и на дело се грижи за изпадналите в беда.

Бежанците

Промяна настъпи и в отношението на германците към бежанците. На мястото на първоначалната готовност за помощ дойде известно отрезвяване. Нападенията в Новогодишната нощ, ислямистки мотивираните атентати събудиха страхове у германските граждани - независимо от факта, че двамата атентатори се пристигнали в Германия много преди отварянето на границите през 2015 г., а сред нападателите в Кьолн почти нямаше бежанци.

Да, днес знаем, че и ислямисти са използвали неконтролирания наплив на бежанци, за да се промъкнат в Германия. Но ако границите бяха останали затворени, стотици хиляди хора в беда нямаше да получат помощ и шанс за нов живот.

Независимо от чувството за несигурност, което обхвана Германия през миналата есен, германците все още са готови да помагат. И го правят – където и както могат.

Преподават немски на децата на бежанците, приемат в домовете си малолетни бежанци без придружител, помагат в търсенето на работа. Без фантастичния доброволен ангажимент на хиляди германци организацията щеше да бъде много по-лоша.

Тук нито един бежанец не остана на улицата. Днес повечето бежанци се чувстват по-добре, отколкото преди. Германия може да се гордее с този си успех. Сериозните предизвикателства обаче тепърва предстоят. Германското общество трябва да вземе редица мерки за интеграцията на бежанците. На децата да осигури достъп до образование, а на възрастните - до трудовия пазар. Всичко това струва пари, надигат се завист и спорове, които могат да застрашат социалния мир.

От друга страна, бежанската криза ни открива шанса да се застъпваме за собствените си ценности много по-решително, отколкото преди. Отвъд всяко съмнение е, че онези бежанци, които ще останат в Германия, трябва да учат немски, да уважават ценностите на либералното демократично общество, да поставят германската конституция над Библията, Корана и другите свещени книги и да признават равноправието между жените и мъжете.

Властите са длъжни да наказват престъпленията и да връщат по-бързо в родината им провинилите се пред закона чужденци.

Да, бежанската криза наруши кефа на германците и ги постави на сериозно изпитание. Тя ги изправи пред нови предизвикателства, но същевременно им даде и нови шансове. Защото в културното многообразие се крие огромен потенциал, ако успеем да създадем у бежанците чувството, че са част от това многообразие.

Тогава те ще се приобщят много по-лесно към тукашното общество. Показателен е например фактът, че парите, които превеждат бежанците в родните си страни, са повече от средствата, предвидените в германския бюджет за помощи за развитие.

И ако германците гледат на бежанците не като на проблем, ако оценят реалистично ситуацията и в резултат от това установят, че солидарността с хора в беда може да подсили обществото, тогава спокойно ще можем да кажем: добре, че Германия се промени.