Как трябва да подходят европейските лидери към Brexit?

Европейските лидери се събират в столицата на Словакия Братислава в петък за необичайно важна среща на високо равнище. Основната тема на разговорите? Бъдещето на Европейския съюз (ЕС) без Великобритания.

Тази първа голяма среща на ЕС без Острова трябва да има две основни цели, коментира екипът на BloombergView. Първо, правителствата се нуждаят от план, за да се справят с отцепниците. Второ, те се нуждаят от план за реформа на съюза. И в двата случая целта трябва да се гарантира, че в крайна сметка излизането на Великобритания ще укрепи европейския проект.

Официалните разговори за излизане ще започнат в началото на следващата година. Най-спорният въпрос вече е ясен: конфликтът между желанието на Великобритания да има преференциален достъп до единния пазар на Европа и настояването на ЕС, че това изисква и свободното движение на работници към Великобритания.

С приближаването на този дебат ЕС трябва да се води от практически преценки, които да са от най-добър негов интерес. Освен всичко друго това означава да се обезсърчат други излизания от съюза. Но и признаване на ползите от затворено сътрудничество с Великобритания в сферата на икономиката, дипломацията и отбраната. Затова европейските лидери трябва да контролират желанието си да накажат другите.

По-конкретно, те трябва да бъдат готови да се огънат малко по отношение на връзката между единния пазар и свободното движение. Великобритания напуска ЕС отчасти, за да си върне контрола върху имиграцията, като новите ѝ имиграционни правила може да са либерални, а може и да не са, може да са в полза на европейските граждани, а може и да не са. Справедливо и преференциалено споразумение може да даде на европейските граждани преференциален достъп до работни места във Великобритания, а на британските граждани – преференциален достъп до места в ЕС.

Какви може да са последиците за достъпа до единния пазар? Великобритания има особен интерес да запази способността на банките и други компании за финансови услуги в Ситито да правят бизнес с ЕС. Тя ще иска и ново търговско споразумение, което да позволи на базираните във Великобритания компании да продължат да доставят финансови услуги в ЕС и обратното. Има обаче един важен момент: ще бъдат от интерес и на Европа ЕС да се съгласи с това.

Значението на Лондон за Европа като глобален хъб за финансови услуги може да продължи независимо дали Великобритания остане, или не в съюза. В дългосрочен план осакатената възможност на Лондон да осигурява услуги на ЕС, за да насърчава растежа на нови финансови центрове в Европа ще бъде риск, а в краткосрочен план, подобно на всеки друг вид ограничение върху вноса, ще навреди на европейските бизнеси и потребители, които купуват тези услуги. Европейските лидери трябва да се запитат: ако подобни ограничения са логични, какъв е смисълът на единния пазар на първо място?

Във всеки случаи европейските лидери не трябва да се тревожат, че Великобритания няма да си плати за Brexit. При продажбата на стоки и финансови услуги на Европа Великобритания ще трябва да спазва правила, върху които вече няма да може да влияе. В ограничаването на имиграцията от ЕС тя трябва да очаква подобни ограничения върху свободата на движение на собствените си граждани. Въпреки това би било глупаво за ЕС да продължава да твърди, че всяко отклонение от принципа на свободно придвижване автоматично ще повиши търговските бариери като пречка и за двете страни.

Същият дух на просветен собствен интерес ще бъде не по-малко ценен, когато разговорите в Братислава се насочат към незавършената реформа на ЕС. Голямото предизвикателство на Европа е да съгласува по-добре политическата си интеграция с икономическата такава. Успехът на паричния съюз ще изисква стъпки към фискален и политически съюз, но не всички страни членки на ЕС са готови или пък желаят да предприемат тези стъпки.

Дали постига успех от Brexit или заздравява продължаващия европейски проект, Европа трябва да стане по-гъвкава, прагматична и да осъзнае кое е наистина важното. Споразумението, което Европа постигне с Великобритания, няма да осигури модел на ЕС, който да работи добре за всички страни членки. Но със сигурност позволява възможността да се изпробват някои практически стратегии.