КНСБ пак отваря темата за необлагаемия минимум

Сериозни забележки по управленските приоритети има Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Те са в ключови за икономиката области – финанси, енергетика, доходи и социална политика. Това стана ясно от коментар на лидера на синдиката Пламен Димитров по обявените приоритети на бъдещата управленска коалиция.

От КНСБ ще настояват в бъдещата управленска програма да залегнат промени по данъчната политика, нисък, но не и нулев бюджетен дефицит, мерки за енергийна независимост, догонваща политика по доходите, реформа на социалното подпомагане, увеличение на пенсиите, но не и по предлагания модел.

„Понижаването на данъците е дясна политика навсякъде по света", коментира той и уточни, че промени може да има без да се лишава бюджетът от данъчни приходи. Намалението на едни данъци може да се компенсира с увеличението на други“, заяви лидерът на синдиката и допълни, че КНСБ ще препоръча да се мисли в мандата на новото правителство за необлагаем минимум, за да се стимулира икономическия растеж.

Конфедерацията ще предложи и идеите си за семейно подоходно облагане, което според Димитров също не е затворена врата.

Като положителен момент в управленските приоритети Димитров посочи заявката за ръст на минималните доходи, което ще е за сметка на добро финансово планиране. Мерките срещу сивата икономика обаче трябва да се конкретизират и допълнят, защото в момента, както са представени, звучат декларативно, каза президентът на КНСБ.

Сериозни критики отправи лидерът на синдиката по отношение на мерките за развитие на икономиката в България. По думите му са заложени бланкетни норми без стратегия за развитие. Административните облекчения следва да са не само за бизнеса, а и за гражданите, изтъкна той. И поясни, че следва да се запишат такива за граждани и фирми, визирайки исканото от работодателите въвеждане на мълчаливото съгласие.

Според КНСБ основен проблем в обявените приоритети е липсата на мерки за това как ще се развива индустрията. Не са посочени никакви мерки в тази посока, нито ресурсно обезпечаване, посочи Димитров. От КНСБ биха препоръчали на управлението 13 секторни разработки, които показват по региони как да се привличат инвестиции и да се разкриват предприятия.

От синдиката подкрепят заявката за засилване на следправатизационния и следконцесионния контрол.

Доста критичен е синдикатът и що се отнася до предложенията за развитието на енергетиката. Липсва цялостна енергийна стратегия, която трябва да залегне в една управленска програма, каза лидерът на КНСБ. Такава стратегия следва да включва мерки за енергийна независимост с конкретика как да се постигне тя.

Според Димитров пътят е към насърчаване на производството на енергия от местни въглища и ядрена енергия. Стратегията трябва да посочва кои нови мощности ще се развиват при извеждането от експлоатация на стари, дали ще се развиват ТЕЦ-те, или нова АЕЦ. Въпросът с емисиите също трябва да е на дневен ред с конкретни позиции, каза Димитров.

Той смята, че съществена слабост в посочените приоритети на новата власт е социалната политика. Той разкри, че в посочения документ липсват мерки за борба с бедността, което е и в противоречие с ангажимента на България за намаляване на бедните до 2020 г.

Няма и мерки за повишаване на жизненото равнище на българите, каза президентът на КНСБ, като изключи заявката за ръст на минималните доходи.

Димитров разкритикува липсата на ясни цели за заетост, работни места, намаляване на безработицата, като посочи, че за страната е важна качествената и сигурна заетост, а не само гъвкавата заетост.

„Има реална опасност да не се изпълнят ангажиментите по ръста на БВП, посочени в приоритетите“, заяви Димитров. По думите му заложеният 30% ръст в края на читиригодишния мандат означава средногодишен ръст от 6% при инфлация от 3%, което според него е доста амбициозна цел, имайки предвид, че анализите сочат не повече от 4,5% ръст на БВП годишно в следващите няколко години.

От Конфедерацията виждат възможност още веднага да се реализира догонваща политика по доходите, тоест увеличението им да изпреварва ръста на производителността и инфлацията взети заедно.

Димитров не е видял сред записаните управленски приоритети и мерки за намаляване на регионалните различия, което по думите му застрашава икономиката като цяло и включително тази на големите градове. 

По отношение на най-коментирания въпрос – за увеличението на пенсиите, КНСБ също има различна позиция. Според Димитров ръст на пенсиите трябва да има задължително, но не и по предложения механизъм с увеличение на минималната пенсия. По изчисления на синдиката подобна мярка ще ощети голяма част от пенсионерите и ще разруши пенсионната система, като ще струва поне половин милиард годишно, които няма откъде да дойдат. Единственият начин за увеличение на пенсиите според КНСБ е чрез акцент върху осигурителния принос, тоест чрез увеличаване тежестта на осигурителния стаж, както беше договорено при приетата промяна в пенсионната система преди две години.

Синдикатът е категорично против ново повишение на пенсионната възраст, за каквото вече се изказаха някои политици и експерти.

КНСБ ще настоява за цялостна реформа на системата за социално подпомагане. Синдикатът ще предложи нова политика в тази сфера – подпомагането трябва да бъде ориентирано към бедните, а не въобще към хората с ниски доходи. Предлага се въвеждане на подоходен и имуществен тест, който да е задължителен при определяне на лицата, които имат право на социално подпомагане.

Що се отнася до външната политика от синдиката подкрепят заявената позиция за проевропейска политика и засилване на интеграцията на България в ЕС, включително кандидатстване за чакалнята на еврозоната и за Шенгенското пространство.

Приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС трябва да се допълнят в посока доходи, социално включване, мерки срещу бедността, каза още Димитров. Не на последно място КНСБ ще иска ясна позиция на страната по Дъблинското споразумение за бежанците.