Природозащитници настояват за пълен източен обход на Кресненското дефиле

Природозащитни организации и учени от Българската академия на науките (БАН) предлагат алтернативно трасе на недостроения участък от магистрала “Струма”. Днес няколко природозащитни организации и Националният природонаучен музей към БАН са внесли становища становища по заданието за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на отсечката, съобщават от организациите, обединени в коалиция “Да спасим кресненското дефиле”.

Припомняме, че по време на служебното правителство на Георги Близнашки, когато регионален министър беше Екатерина Захариева, започна процедура по промяна на проекта на магистралата, за да не се изгражда първоначално планирания 15-км тунел през Кресненското дефиле заради цената на строителството и за експлоатацията на съоръжението след това.

Оттогава се обсъждаха различни варианти за преминаване, така че да не се наруши защитената зона около дефилето.

Последният вариант, за който се споразумяха Агенцията “Пътна инфраструктура” и Камарата на строителите, е да се запази и рехабилитира съществуващият път през Кресненското дефиле, по който да се осъществява еднопосочно движението към Кулата. За другата посока – от Кулата към София, се планира да се изгради трасе с три ленти край т.нар. Стара Кресна източно от дефилето. Пълният източен обход пътната агенция и проектантите на компромисния вариант смятат, че ще струва скъпо заради силно пресечения терен и необходимостта от изграждане на виадукти с височина над 100 м.

Предстои на проекта да бъде направен ОВОС, който трябва да бъде готов съвсем скоро.

Коалицията природозащитници и учени настояват да бъде разгледан и вариантът за изцяло преминаване на магистралата източно от дефилето. По този начин ще се даде възможност на Агенция „Пътна инфраструктура (АПИ) и на цялото правителство да поискат дофинансиране на проекта от Европейската комисия (ЕК), посочва се в съобщение на организациите, изпратено до медиите.

Същото становище са внесли и 168 учени и специалисти по опазване на биологичното разнообразие. Според тях това е едната от двете алтернативи за този участък на магистралата, които изпълняват едновременно транспортните и екологичните условия.

Според коалицията ако ЕК действително е одобрила варианта, предложен от пътната агенция, но без пълния източен обход на дефилето, Брюксел също нарушава задължителни изисквания на европейското природозащитно законодателство.

Природозащитниците припомнят, че в препоръка 98 от 2002 на Бернската конвенция е записано, че сегашният път през Кресненския пролом трябва да бъде сведен до локален, обходен на магистралата път за използване главно от местните хора и с цел развитие на региона като туристическа дестинация. Така ще се компенсират и загубите от намаляването на крайпътната търговия след построяването на магистралата.

Според коалицията възможности за дофинансиране на магистралата има по Европейският фонд за стратегически инвестиции (т.е. плана “Юнкер), може да се вземе заем от Европейската инвестиционна банка или да се кандидатства за средства от фондовете за транспортните коридори.

Ако природозащитното законодателство не бъде спазено, България също рискува да върне парите за цялата магистрала “Струма”, какъвто риск има и ако магистралата не бъде завършена навреме през 2022 г.