Референдумът преодоля първото стъпало

Близо 33% от гласоподавателите са участвали в референдума към 15 часа, сочат данните на социологическите агенции, цитирани от Dnes.bg. Това на практика означава, че резултатите от него, дори гласувалите на допитването да не минат броя на гласувалите на последните избори, трябва да бъдат разгледани от парламента, защото минават 20% от имащите право на глас - нещо, което е записано в Конституцията.

За да бъде валиден референдумът, т.е. той да има юридическа стойност и решението от него да влезе в сила окончателно, то той трябва да отговаря на две условия: Да гласуват поне същия брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори от включените в избирателните списъци и отговорът с 50% + 1 от гласовете да се приеме за легитимен. 

В основния закон на страната е записано, че референдумът е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване, трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен, вариантен.

По последна информация от ЦИК за избирателна активност до 13.00 часа, тя е 26,2 на сто, като са гласували 1 790 608 души. В националния референдум са гласувал 22,79 на сто от избирателите или 1 557 444 души.

"Резултатът от националния референдум зависи от две неща. На първо място - от избирателната активност, защото за да има задължителна сила решението, активността трябва да е по-висока, отколкото на последните парламентарни избори, когато гласуваха 3 500 585 граждани. Това коментира за БТА говорителят на ЦИК Цветозар Томов. По думите му още не е ясно дали на тези избори, конкретно за референдума, ще гласуват повече хора, или няма да се надмине това число. 

Второто условие е отговорите "да" на въпросите на допитването да надхвърлят 50 процента от гласовете. Ако бъдат спазени тези две условя, решението ще има задължителна сила, посочи говорителят на ЦИК.

Процентът на отговорите "да" се изчислява като съотношение на всички отговори "да" и всички участвали на референдума. Това означава, че се вземат отговорите "да" на конкретния въпрос и се делят на броя на участвалите в референдума. "Може и да не са отговорили на този въпрос конкретно, може да са пуснали недействителна бюлетина или празен плик, но щом веднъж са получили бюлетина, те се броят като участници в референдума. Така че сборът от отговорите с "да" и "не", изчислен в проценти, няма да дава 100 на 100", обясни Цветозар Томов. Оттук по думите му следва и втората "интрига" - дали ще се надхвърли 50 на сто за отговорите "да" и по кои въпроси от референдума това ще се случи.

След демократичните промени у нас са проведени 3 национални допитвания.

2016 г.
На 6 ноември българските граждани избират президент и вицепрезидент и ще дадат своя отговор "Да" или "Не" на въпросите: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?" Референдумът е иницииран от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов.

2015 г.
На 25 октомври 2015 г. се провежда референдум едновременно с поредните избори за местна власт. Референдумът е назначен от президента на България Росен Плевнелиев, на който гражданите трябва да гласуват с "Да" или "Не" е в отговор на следния въпрос: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?"

2013 г.
На 27 януари в България се провежда ядрен референдум, на който гражданите трябва да гласуват с "Да" или "Не" в отговор на следния въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" Това е първият референдум в най-новата българска история след падането на комунизма през 1989 година. Допитването е инициирано чрез подписка, организирана от БСП, която събира подписите на 770 000 българи при необходими 500 000 подписа за реализиране на национално допитване.