Замразяване на пенсионната възраст е лош вариант, смятат експерти

Пенсионната реформа трябва да продължи с нарастване на възрастта за пенсиониране час по-скоро. Около тази позиция се обединиха икономистът Георги Ангелов и бившият социален министър Иван Нейков по БНТ.

И двамата бяха категорични, че трябва да се преборим за прокарването на тежките реформи в пенсионното законодателство, а не просто да ги подминаваме, защото са тежки за хората.

Ангелов предложи да се обмисли вариант, при който в години на икономически растеж пенсионната възраст нараства с една стъпка, а в години на стагнация – с друга. Но при всички случаи според него реформата трябва да започне. Да направим тази реформа, тя да отпуши повече работни места, след което да дойде ред на политиката по доходите, препоръча икономистът.

Той заяви, че пенсионната реформа е пряко свързана със заетостта и обясни, че без заетост и нови работни места не можем да имаме пенсионна система, защото ако няма достатъчно работещи, няма да стигат и парите за пенсии.

„Ако не създаваме среда, която да разкрива работни места и много хора стоят без работа дълги години, те не могат да се пенсионират и дори да достигнат възраст за пенсиониране, няма да имат достатъчно стаж”, каза Ангелов.

Иван Нейков коментира, че ако не бъде увеличена пенсионната възраст още от догодина, за което подчерта, че няма много време за законодателни промени, нищо чудно и догодина да остане замразена възрастта за пенсиониране. По думите му това е най-лошият вариант. Той каза, че минусите от подобно решение ще останат – още по-голям дефицит в Националния осигурителен институт, още няколко години ниски пенсии, натиск за по-бързо масово пенсиониране. 

Експертът изрази и несъгласие с предлагания от социалния министър по-мек вариант за пенсиониране с по-малка стъпка от нарастване с по четири месеца на година, какъвто е законът в момента.

Относно полемиката, която задочно се води между финансовия и социалния министър за увеличение на минималната работна заплата Иван Нейков каза, че за пореден път фокусираме вниманието си върху минималната заплата, което не е добър сигнал за правене на социална политика. За него верният път е в реформи, свързани с нова политика по доходите.

За Георги Ангелов основният проблем, който тежи от години, не е минималната заплата, а липсата на заетост. „Значителна част от безработните не могат да си намерят работа именно заради такива ограничения на пазара на труда – вдигане на минимална заплата и минимални прагове, които в добрите времена нямаха негативен ефект, но когато се опитваме да направим същото повишение в условията на стагнация, негативният ефект е много силен”, каза икономистът.

Не можем да се опитваме да решаваме проблема с ниските доходи със средства, които са доказали, че водят след себе си негативи, допълни Ангелов. Той напомни, че когато през 2009 година бяха повишени минималните осигурителни прагове, ефектът беше загуба на работни места, отделно стотици хиляди изчезнаха от регистрите за осигуряване. „Тоест пробвали сме ги тези неща и изводът е един – вместо да дадем повече пари на хората, всъщност голяма част остават без работа – вместо да имат нисък доход, те имат нулев доход. Това влияе негативно на потреблението и от там на икономиката”, коментира Ангелов. 

Нейков изтъкна обаче, че няма преки доказателства, че ръст на минималната работна заплата води до ръст на безработицата, както и обратното – че намаляването на минималната заплата намалява безработицата. Той смята, че покупателната способност на българина е толкова ниска, че почти не може да повлияе на заетостта.

Големият проблем с доходите у нас според Нейков е пряко свързан с квалификацията. „Истината е, че няма висококвалифицирани хора с адекватна квалификация за момента с ниски доходи или по-скоро става въпрос за някакво изключение", посочи експертът.

"Пътят е точно в тази посока – държавата да спре да концентрира вниманието си в административни мерки като минималната заплата и минимални прагове и да даде шанс на квалификацията на хората”, каза експертът. Той изтъкна, че в момента у нас продължава да няма връзка между квалификацията и доходите на хората. Затова и няма как да искаме хората да са мотивирани да се квалифицират. Затова не е чудно и че липсват инвеститорите въпреки най-ниските данъци и заплати в страната – просто те не могат да открият квалифицирана работна ръка у нас, коментира Нейков.