Защо „Планът Юнкер“ може да не проработи в България

Почти няма област, в която да не може да се ползват възможностите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) - водеща инициатива на Европейския съюз (ЕС), известна още като Плана "Юнкер“. Задължително условие обаче е проектите да водят до икономически растеж на националната икономика чрез растеж на отделната частна компания. За целта държавите подпомагат частните фирми при тяхното представяне на международния пазар, както и при разкриване на нови работни места чрез финансово участие или референция към Европейската комисия (ЕК).

„България не е предприела стъпки в тази насока, независимо от констатациите в Работния документ на службите на ЕК от 26 февруари 2016 г., направени в „Доклад за България за 2016 г.“,  който включва задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, коментира за Investor.bg консултантът по управление на европейски проекти д-р Александър Трифонов.

Според него делът на инвестициите в БВП на България понастоящем съответства на съотношението в другите държави членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., и на средната стойност за ЕС.

„Той намаля значително след кризата от 2009 г., като от най-високата си стойност от 33,5% от БВП през 2008 г. спадна до 21% през 2014 г. при съкращаване на всички видове инвестиции. Очаква се този дял да намалее още до 19,5% през 2017 г.“, посочва консултантът.

Стратегии за устойчивост на хартия

Той напомни, че частните инвестиции бяха основната причина за спада след кризата в брутното образуване на основен капитал. Този спад беше частично компенсиран от нарастването на дела на публичните инвестиции, най-вече поради по-високото усвояване на структурните фондове на ЕС. Очаква се обаче публичните инвестиции да се свият през 2016—2017 г., тъй като предходният програмен период за структурните фондове на ЕС достига своя край, а новият период все още няма да е набрал скорост.

„Това силно ще повлияе при реализирането на Регионалните стратегии за устойчиво развитие на България или по-точно – тези стратегии ще останат само на хартия. Това личи и от бюджет 2017 г.,“ предупреди д-р Трифонов. Като причина за това той посочва, че реализирането на проекти с помощта на EFSI става на база на публично-частно партньорство (ПЧП).

„Инвестициите са предназначени за частни инвестиционни проекти, но с национален приоритет, т.е. подкрепени от държавата. Затова се изисква максимално участие на частен капитал. Средствата от фонда EFSI се предоставят чрез нисколихвени или гаранционни кредити, което означава, че проектите тряба да носят печалба и при това да са устойчиви във времето. Гаранция за устойчивостта е участието на държавата в тези проекти. За разработката на проекта се изисква прилагането на финансов инженеринг и прецизно изчисляване и доказване на разходите, приходите и ползите от проекта“, разкрива пътят за успешното реализиране на даден проект Александър Трифонов.

Той напомня, че документацията по конкретния проект преминава през оценка в специализирано звено на EFSI с участието на Европейската инвестиционна банка, като инвестициите в него не трябва да надвишават 10 млн. евро, с изключение на гаранционните схеми за малки и средни предприятия.

„Тъй като прецизният анализ и контрол на документацията по проекта се извършва извън територията на България от независими специалисти, трудно ще може да им се влияе „да си затварят очите“,“ смята консултантът.