За и против държавните стимули - голямата битка на Г-20

С наближаването на срещата на Г-20 в Торонто дебатът дали трябва да се спрат правителствените стимули за икономиките продължава, коментира CNBC.

От едната страна е Америка и администрацията на президента Барак Обама, които твърдят, че парите, налети в щатската икономика след последната среща на Г-20 в Лондон, са основната причина за намаляващата безработица и относително стабилното й състояние.

От другата страна е Европа. Германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън смятат, че единствено бюджетните ограничения могат да ни избавят от дългова криза, предизвикана от облигационните пазари по подобие на гръцката.

„Трябва да демонстрираме ангажимент за съкращаване на дългосрочните дефицити, но не за сметка на краткосрочния растеж. Без растеж сега, дефицитите ще набъбнат, подкопавайки бъдещия растеж“, заявиха в отворено писмо до Wall Street Journal финансовият министър Тимъти Гайтнър и икономическият съветник на Белия дом Лари Самърс.

На противоположното мнение е британският финансов министър Джордж Озбърн, според когото рестриктивният бюджет на страната му ще възстанови икономиката.

„Нашата политика цели да вдигнем на крака една рухнала икономика, базирана на задлъжнялостта, и да я поставим върху основите на спестяванията, инвестициите и износа“, казва той.

„2008 г. показа силата на правителствените мерки, но сега това се променя“, смята Чарлз МакКинън, директор инвестиции в Thurleigh Investment Managers. „През 2010 откриваме ограниченията на държавната намеса. Дълговата криза, започнала от Гърция, показва, че пазарите вече не вярват сляпо в способността на правителствата да се справят с икономическите проблеми.“

МакКинън е убеден, че инвеститорите сега трябва да насочат вниманието си към отношенията дълг/БВП. Затова и валутните пазари са толкова нестабилни, смята той.

„При преобладаващите свободно плаващи валути и желанието на страните да избягат от дълговете си с помощта на инфлацията, валутите ще се колебаят все по-често и с по-големи отклонения“, предупреждава МакКинън.

Проблемът за Г-20 сега е да преустанови разногласията помежду си, които подкопават доверието на пазарите, смята Стивън Люис, главен икономист в Monument Securities.

„Международното съгласие относно ключови политики, което наблюдавахме от есента на 2008 до средата на 2009, се разпадна.“