Животът в градския център след моловете

Редица европейски градове се сблъскват с дилема, породена от възхода на търговските центрове. В резултат на тях много от по-малките магазини на търговските улици фалират и като цяло биват заместени от търговски предложения с по-ниско качество, което отблъсква потребителите от централните търговски райони на града.

Конкуренцията се поражда от факта, че моловете, които се изграждат в покрайнините на градовете, включват голяма част от търговските и развлекателните услуги, които преди това потребителите намираха в центъра на града.

Анализ на консултантската компания DTZ предлага решение за предотвратяване на този негативен ефект.

„Едно от възможните решения е фокусът върху специализирани магазини“, смята Ленка Хартманова, анализатор в DTZ.

„Наред с все по-популярните пазари и акцента върху пресни и местни храни ... магазините, които липсват в моловете, може да присъстват в центъра на града, включително бутици, кафета, ресторанти и т. н.“

Стратегическо планиране

Тя добавя, че водещо трябва да е създаването на цялостната концепция за градоустройството, която трябва да включва и механизми за връщането на потребителите в централните градски части.

Такова едно стратегическо планиране трябва да включва обществени площи, градски транспорт, велопътеки, места за паркиране, зелени площи, както и специални места за разходка на възрастните жители и родителите с малки деца.

От компанията дават пример със САЩ, където в някои градове собствениците на имоти в централните части изготвят единна стратегия за маркетинга и продажбите, за да привличат посетители. В партньорство с местната власт те поделят инвестиции, насочени например в подобряване на външния вид на улиците и тротоарите. Сътрудничеството се проявява и по отношение на предлагането на конкретния продуктов микс.

„Общините в по-развитите икономики се опитват да оценяват новите проекти за развитие (на имоти) и по отношение на техния ефект върху настоящото предлагане“, казват от DTZ. „Именно затова проучванията и анализите често се поръчват така, че да оценят риска.“

Примери за решения в тази посока могат да бъдат намерени и в Западна Европа. След нерегулираното строителство на хипермаркети и търговски центрове в покрайнините на градовете през 70-те и особено през 80-те общините започнаха постепенно да регулират строителството и да промотират възраждането на централните градски части, които бяха значително засегнати след като магазините и потребителите се пренасочиха към търговските центрове.

Например във Великобритания и Холандия има стриктни правила за строителството, като приоритет се дава на тези, разположение в централните райони. Британските градове изготвят стратегия за това от колко и от какъв вид търговски площи се нуждае градът, като се контролира и какъв вид магазини трябва да се отварят в центъра.

За тази цел често е необходимо предприемачите, търговците и градската управа да си сътрудничат, като от властта се очаква да участва като лидер, но също и да инвестира в обществените пространства.