IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Сагата със закона за потребителския кредит…

Защо приетите промени в Закона за кредитните институции не са от особена полза - според блогъра nedyalko

08:15 | 19.07.10 г. 15
Автор - снимка
Създател
Сагата със закона за потребителския кредит…

Много шум за нищо… 

Така можем да определим споровете около закона за потребителския кредит преди време и промяната му сега.

Месеци наред различни представители на управляващото мнозинство и опозицията спореха и търсеха различни варианти за промени в закона така, че взаимоотношенията между кредитор и кредитополучател да станат по-прозрачни и по-равностойни, като се предоставят повече права на кредитополучателите за сметка на кредиторите.

Въпреки всичките усилия и изказани мнения законът бе приет, без изобщо да променя каквото и да било в настоящата ситуация.

Промените, които не променят нищо...

Какво имам предвид:

Двете последни промени, които бяха приети, са следните:

1. Банките няма да могат да променят едностранно методологията за изчисляване на лихвения процент след сключването на договора за кредит.

2. Кредиторите трябва да публикуват на интернет страницата си текущия размер на използваните от тях референтни лихвени проценти и методологията си за определяне на референтния лихвен процент. Кредиторът е длъжен да поддържа на сайта си и данни за размера на всички референтни лихвени проценти, които е определил.

Защо поправка номер 1 не променя много ситуацията ???

Кредитите по принцип се характеризират с това, че имат фиксирана или плаваща лихва, а в България има и трети вид „плаваща само нагоре”, която не е дефинирана, а си е просто лихва. Този вид лихва се среща в много от банките и се характеризира с това, че се състои от две съставки, като и двете се определят от банката.

И какво променя поправка номер едно в първия случай при фиксираната лихва - ами нищо, методологията не се променя през периода на договора.

Какво променя в третия случай, който е доста често срещан, ами пак нищо тя методологията си остава една и съща, лихвата се определя от две съставки, които банката сама определя на база на свои правила и си повишава лихвения процент, когато си пожелае, без промяна в методологията на изчислението.

При случая с плаващата лихва може да се промени нещо, ако ясно се дефинира начинът на изчисляване на лихвения процент в договора, но ако законът не обхване и досега теглените кредити, просто се приема безсмислено и няма да има ефект.

Какво ще промени поправка номер 2???
 

Тази информация, която се изисква от банките, е понеже в България има от третия вид лихва „плаваща само нагоре” и хората ще могат да видят на страницата на банката как тя изчислява тези вътрешни банкови ресурси. Това само по себе си е безсмислено. Какво като знаят хората как банката си изчислява банковия ресурс, пък и надали ще разберат какво включва формулата на изчисление, а най-абсурдното е откъде да знаят, че банките не лъжат при предоставянето на данните във формулата.

И така…

Имаме промени, които не променят нищо съществено. Каква е причината за това??? Банковото лоби в парламента, некомпетентността на управляващите и опозицията, липса на административен капацитет или нещо по средата.

А всичко е лесно и просто и може да стане с няколко промени, които да са максимално ясни и точни и наистина да имат желания ефект…

Какви промени смятам, че са необходими и биха променили банковата ни система по отношение на кредитирането като цяло (не само в закона за потребителския кредит):

1. В закона трябва изрично да се спомене, че лихвата, която се вписва в договора за кредит, може да бъде само два вида - фиксирана или плаваща - и това трябва да се напише в договора.

2. По отношение на лихвите:

- фиксираната лихва да си остане такава от началото до края на периода на договора, без право на промяна.

- при кредити с плаваща лихва в договора да се вписва твърда надбавка плюс една общоизвестна променлива (3- или 6-месечен Софибор, 3- или 6-месечен Юрибор), като първият компонент, твърдата надбавка, да остане непроменена до края на договора, а само втората съставка да остане плаваща (сама по себе си тя се определя на пазарен принцип). Тъй като втората съставка е плаваща, може да се преизчислява месечната вноска по кредита веднъж на 3 или 6 месеца на база на пазарните нива за момента.

Лихвата от третия вид „плаваща само нагоре” да бъде забранена от закона.

3. Лихвеният процент за кредити, при които се сключва договорът, да е равен на ГПР (годишния процент на разходите). Сега е масова практика да се рекламира кредит с определен лихвен процент, а с малки цифри да се обявява ГПР, което се явява реалният лихвен процент, а рекламираният е просто фиктивен, тъй като не можете да изтеглите и обслужвате кредит без допълнителните разходи (такса управление на кредит, застраховки, такса поддържане на сметка и т.н.), които формират ГПР.

Този вид обявяване на лихвения процент подвежда доста от клиентите и след време те се оказват неприятно изненадани. 

4. Да се забрани възможността банките да въвеждат клауза, която да им позволява да променят условията по кредита при неблагоприятни за тях условия, да го продават на трети лица, които, от своя страна, да променят условията или да го правят предсрочно изискуем при желание.

5. Да няма такса за предсрочно погасяване без значение на вида на кредита: потребителски, ипотечен, инвестиционен, фирмен и т.н.

6. Банките трябва да бъдат задължени да изчисляват пропорционален процент от главницата от всяка месечна вноска за всички кредити.

Пример: Ако имаш кредит на стойност 100 хил. лв. за 100 месеца, във всяка вноска да изплащаш по 1000 лв. от главницата, като това е приложимо за кредити с фиксирана лихва и анюитетни вноски и плаваща лихва.

Тази промяна ще намали разходите на клиенти, изпаднали в състояние на невъзможност да изплащат кредитите си (ако след 30-тия месец изпаднеш в невъзможност да изплащаш кредита си, да дължиш 70 хил. лв.), както и ще намали разходите на тези, които желаят да погасят кредита си предсрочно.

Също така трябва да се приемат и специални мерки при кредитите с промоционален период, защото при тях също се получават много злоупотреби.

Тези и други възможни промени при всички видове кредити, както бъдещи така и настоящи, биха променили коренно ситуацията в банковата ни система.

Първо, взаимоотношенията между кредитори и кредитополучатели ще станат по-прозрачни и по-ясни, като кредитополучателите ще са достатъчно добре информирани за условията по договора и няма да има възможности банките да променят условията по договора едностранно.
Второ, банковата ни система ще стане по-конкурентна, тъй като банките ще могат по-лесно да си „крадат” клиенти с по-добри условия.

В момента банковата система е тотално изкривена и няколко големи банки предпочитат настоящата ситуация да не се променя, понеже имат достатъчно големи кредитни портфейли и за тях е по-печелившо да повишават лихвите на настоящите си клиенти вместо да търсят нови. От друга страна, доста банки не могат да привлекат нови клиенти, нито да „откраднат” от тези и по този не могат да увеличат пазарния си дял.

Затова смятам, че промените, които предлагам, са приемливи и за кредитополучатели и кредитори, но за жалост няма кой да ги приеме и узакони.

Повече информация за блога на nedyalko
 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:11 | 06.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

15
rate up comment 0 rate down comment 0
nedyalko
преди 13 години
Отделно не виждам логика в конкретния случай с кредита от коментар 8 защо първо кредитоплучателя трябва да плаща по-голяма част от вноската си лихва, защо да не е обратното....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 0 rate down comment 0
nedyalko
преди 13 години
Що се отнася до вноските, когато предварително се заложи в договора, това което съм написал в коментар номер 8, не виждам какво пречи така да се изчислява. Определено не се олихвява по формулата, но когато е изчислено предварително общо лихвата за плащане и тя се раздели на равни части, както и главницата банката не ощетена като крайна сума за получаване от лихви. При моето преложение клиент изпднал в невъзможност да плаща кредита си ще дължи по-малко главница и ще има по-малко разходи, адвоката на банката и съдия изпълнителя примерно вземат процент от интереса в случая главницата и това допълнително затруднява длъжника. А ако кредитоплучателя е изпаднал в задруднение в следствие многократно увеличение на лихвите, какво се получава???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 0 rate down comment 0
nedyalko
преди 13 години
Г-жо/г-це Zhoteva, ГПР дали ще е равен на лихвения процент или обратното няма занчение, въпроса е когато се представя пред клиента, било то когато се рекламира или пояснява на клиенти желаещи да теглят кредит или вписва в договора за кредит да се вписва една стойност (ГПР в случая) и тя да е по-високата за да не се получава така, че клиента тегли кредит при 7 %, а реално плаща 9 % или повече още повече да се окаже, че лихвения процент остава непроменен, а вноската по кредита да расте поради увеличаващи се допълнителни разходи. В кредитния калкулатор може да се калкулира стойността на времето, но когато се изтегли кредит и започнат увеличенията на такса управление, такса подържане на сметка и т.н. кредитния калкулатор не върши работа. Все пак не всички хора са финансисити и знаят и правят разлика между лихвен процент и ГПР, а това не трябва да се използва от банките за да бъдат манипулирани.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 0 rate down comment 0
Nadia Zhoteva
преди 13 години
По отношение на това лихвеният процент да е равен на ГПР (годишния процент на разходите) - това е математически невъзможно, предвид формулата за изчисляване на ГПР. Дори и при нулеви други разходи, при изчисляването на ГПР се калкулира и стойността на парите във времето. Пробвайте в някой оn-line калкулатор (този на моите пари например) да въведете кредит от 1000 лева, за период от 12 месеца, при 10% лихва, без такси и комисиони. ГПР по този кредит е в размер на 10.4716%.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 0 rate down comment 0
Nadia Zhoteva
преди 13 години
Интересно ми е каква ще е тази анюитетна вноска с равни вноски по главницата и равни лихви !? И как точно ще са равни лихвите при различни остатъци - как може да начислената месечна лихва да е 477 лева при 100 000 лева главница (първия месец) и също толкова, при да речем остатък 2000 лева? Всички банки предлагат опция за избор на начин на плащане - с анюитетни вноски или с намаляващи вноски ( това е случая, в който вноските по главницата са равни, но пък лихвите в началото на кредита са по-високи и е по- трудно за изплащане).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 1 rate down comment 0
madcow
преди 13 години
Абе ти луд ли си?! А цената на този паричен поток сметнал ли си я? Щото по твоята схема като дойде средата на периода всеки ще се отказва от дълга си, и ще плаща само 50 000 лв, а не принципно дължимите от него 61194.88 лв.Аман от икономически коментатори, дето не разбират какво е лихва. Добре, че не сте лекари!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 0 rate down comment 0
nedyalko
преди 13 години
Що се отнася да прехвърлянето на кредита на трета страна Ратимид мисля, че трябва да се регламентира по някакъв начин, понеже имаше случаи, когато новия кредитор започва да притиска и притеснява много повече от нормалното длъжниците си. Що се отнася да това кога може да бъде предсрочно изискуем също трябва да се регламентира, като в момента това е оставено на усмотрението на банките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 1
nedyalko
преди 13 години
Хосе ето какво имам предвид: Данните са от кредитен калкулатор:Кредит от 100 000 лв. за 100 месеца и лихвен процент 10% и анюитетна вноска. главница 100 000лихва за плащане 47 780 за целия период общо. месечна вноска: 1477лв. първа месчена вноска: 833 лв. лихва 644лв. главница.последна месечна вноска: 15.72лв. лихва 1465 главницаКакво пречи ако всяка вноска се раздели на 1000 лв. главница и 477 лв. лихва за всеки месец. Олихвяването няма да е на база на формулата в калкулатора, но няма и да ощети банката по отношение на крайната сума, която ще получи кумулативно. В този случай клиент изпаднал в затруднение ще плати по-малко след половината период да кажем в моя случай ще дължи 50 000 лв., в момента както е ще дължи 61194.88 лв. Това имам предвид. Отделно не мисля, че е справедливо първо да плащаш само лихви (особено ако кредита е за по-дълъг период), а главницата да е малка част от вноската, защо да не е обратното първо да си връщаш главницата, а после лихвата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 0 rate down comment 0
no-credit
преди 13 години
Да, при равни месечни вноски няма как главницата да е винаги еднаква, но мисля е възможно да се увеличава линейно (по права линия), а не примерно по вдлъбната и така да отлага плащането на главницата за по-късно, което пък да рефлектира върху по-високи лихви. Този номер (с вдлъбнатата крива) го практикува(ше) *** и така успяваше да прибере повече отколкото другите банки. В което имах възможност да се убедя лично, а и след това един финансов консултант ми каза, че го правят този номер.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 0
Ratimid
преди 13 години
При еднаква вноска на главницата за целия период и съответно голяма лихва в началото и постепенно намаляваща към края се получава кредит с намаляваща вноска - такива банките раздават и сега и те са добре познати, но анюитетната вноска предполага размерът на цялата вноска да се запази непроменен (разбира се, ако лихвеният процент не се променя), като в нейните рамки се променя съотношението главница/лихва - именно затова е анюитет.Ако на банките бъде забранено да прехвърлят кредита на трета страна или да го обявят за предсрочно изискуем при определени обстоятелства, единственият ефект от такава забрана би бил калкулиране на висок риск от загуба в цената на кредитите - няма да има лихва по потребителски кредит по-малка от 30% и 20% за ипотечен. Ограничаването на механизмите, по които банката би могла да събере просрочения дълг неминуемо ще направи кредитите много скъпи, а оттам и недостъпни - от това ще загуби клиента, в името на когото се предлага тази промяна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още