Из аналите на родния анализатор...

Когато едно дете е уплашено от безкрайните забележки на родителите му, породени от грешките които то прави, естествената му реакция е да не предприема нищо и да се скрие от целия свят.

Не знае какво да направи и къде бърка, предвид възрастта му, тази реакция е нормална и закономерна. Подобно поведение изповядват и родните портфолио мениджъри, независимо дали представляват взаимни или пенсионни фондове. Ако се опитаме на наблюдаваме линията им на поведение по време на кризата може да си извадим следните изводи:

1. Коментират пазара, като странични наблюдатели, чиито фондове са на 100% в банкови депозити.

2. Анализирайки пазара, който възхваляваха вкупом допреди 2 години, се наблюдава смяна на позицията, като се наблюдава тотално отричане, което в днешните времена явно е синоним на високо ниво на експертност, равнозначно поне на Нобелова награда. Начинът на изразяване създава усещане за коментар на неща, които нямат нищо общо с нас, с тях, с правенето им на бизнес, изобщо с житието и битието им.

3. Не проличават никакви усилия, намерения или иницииране на събития и промени, които да доведат до излизане до патовата ситуация на БФБ, за която пряко или непряко всички участващи имаме вина. Като източник на всички беди се обвинява ситуацията на БФБ, която е следствие на нашите общи действия.

4. Липса на последователност и липса на стратегия в начина на инвестиране. Поглед в портфейлите им говори и за липса на единна оценка на дружествата, което сигурно е следствие на това, че едни гурута са по-умни и красиви от други.

5. Отсъствие на обратна връзка с клиентите. Не се предлага на пазара, продукт за които има търсене, а се опитва да се наложи такова, което в световната стопанска история няма успешен аналог. Изявеното от взаимните фондове инвестиране на чужди пазари, не среща подкрепа от клиентите. „Адванс Източна Европа”, показа висока доходност, но съчетано със спад на активите, което е красноречив пример и то от успешните. Представете си какво е при тези, които не показват доходност.

При взаимните фондове се наблюдават наченки на някаква гъвкавост в решенията, породено от високата конкуренция, липсата на задължително осигуряване или внасяне и очакванията на печалба от вложителите им. При ПФ отсъствието на очаквания, задължителния характер на дейността им, високите такси, дългия хоризонт, и липсата на финансова култура, им дава възможност за спокойно живуркане и невзимане на решения.

Инвестирането на чужди пазари е добро извинение и за двете групи, най-малкото заради информационната завеса относно това какво и защо го правят, което ще им осигури някакво спокойствие и комфорт. Това тяхно намерение ще ги докара до желаната ситуация, в която се намира и новият треньор на националният ни отбор. Ново начало и ни трябва време за да видим резултатите.

Не мисля, че изброените проблеми са запазена мярка за родните експерти или за БФБ.

Просто кризата извади всичките ни недостатъци на преден план. Коригирането им е в ръцете на клиентите, които със своите решение относно спестяванията си, показват своето одобрение или неодобрение.

Другият коректив е държавата в лицето на КФН, която се грижи да бъдат спазвани правата на гражданите, както и услугата, която те получават да бъде качествена и ценообразувана без наличието на „други фактори”. За съжаление стигнахме до ситуация, в която да се осланяме националните институции.

Знам, че родните експерти не са подготвени за ситуацията, а и кой всъщност е!? Всички се учим в движение, как да работим в условията на криза, но когато положението е сериозно, а определени среди се изживяват като Гордън Геко, ситуацията напомня на „Процесът” на Кафка и вече, ама наистина дразни зрителите.