Можем да ограничим найлоновите торбички, ако станем... скандинавци

Въпросът с найлоновите торбички, които летят и се закачат по дърветата или плуват в реките и загрозяват пейзажа може да се реши, но ако изведнъж започнем да се държим като скандинавците. До този извод стигаме, след като чухме изявленията на производителите на полиетилен. Те заявиха в четвъртък, че предлаганата продуктова такса от екоминистерството (за начало 15 ст. за всяка тънка торбичка от 1 юли 2011 г.) няма да реши проблема, защото културата ни ще остане същата.

В богатите европейски страни рециклирали 80% от отпадъците, а в България делът на рециклираните отпадъци е едва 20%. Даже разделно събраният боклук, сортиран прилежно от австрийците, германците или гърците, се транспортира дотук, защото суровината е ценна. В скандинавските страни пък не само разделят битовия боклук от опаковките, но и различните видове суровини се събират в определени дни от седмицата - например в понеделник - хартия, във вторник – пластмаса и т. н, обясняват българските производители на пластмаси.

„Като я преработим, пак я изнасяме към Западна Европа“, обясни собственик на голям завод за производство и преработка на полиетиленови продукти.

От Българската асоциация „Полимери“ твърдят, че продуктовата такса директно ще вкара най-тънките торбички (8 – 10 микрона) в сивия сектор и пак, както преди 10 – 12 г., ще ги внасяме от Турция, но този път те ще са контрабанда.

Две решения на въпроса

Асоциацията предложи две решения на въпроса: торбичките да се връщат в специални контейнери в магазините и да се стимулира рециклирането.

Идеята за контейнерите в хипермаркетите не е нова, но засега никой не е иска да инвестира в нея. Торбичките са леки и връщането им като суровина трудно ще оправдае вложените пари.

По въпроса дали шумолящите торбички се рециклират, мненията са различни. Според производителите на полимери преработката е възможна до 30 пъти. Например торбичките за пазаруване може да станат чували за боклук.

Рециклирането ще се случи трудно. Все още в контейнерите за разделно събиране вместо хартия и пластмаса много хора хвърлят битов боклук. Други полагат усилия, но техният труд се обезсмисля, защото хранителните отпадъци зацапват сортираните за преработка опаковки.

Тънките найлонови торбички не са опаковка – в тях се пренасят вече пакетирани стоки и затова не са в нашия обхват на дейност, заяви представител на една от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Освен това шумолящите торбички били трудни за събиране, а обикновено не е означено от какво са направени. И топката пак се връща към производителите.

Радикални мерки предлагат еколозите

Природозащитниците са за радикални мерки за решаване на проблема.

„Ние подкрепяме въвеждането на продуктова такса“, заяви Ивайло Хлебаров, координатор на направление нулеви отпадъци в сдружение „За земята“. Според него гратисният период, който екоминистерството е дало преди повишаването на таксата, е достатъчен бизнесът да преструктурира производството си и да се насочи към продукти за многократна употреба.

„Продуктова такса или пълна забрана на найлоновите торбички – това е начинът да се реши проблемът“, предлага пририродозащитникът.

Той допълни, че именно производителите трябва да поемат разширена отговорност за дейността си и да организират системата за обратно изкупуване на отпадъка. А потребителят ще има избор дали да купува торбичката или не.

Как ще ги стигнем?

Рентабилно или не, в Германия или Хърватия са намерили начин да се справят например с пластмасовите бутилки (които са сериозен екопроблем в световен мащаб). Те се купуват срещу депозит от 25 евроцента в Германия и 7 евроцента в Хърватия. След като минералната вода е изпита, потребителят носи бутилката в магазина и му връщат парите.

Явно има начин, а магазините могат да си повишат имиджа, като въвеждат подобни практики, надяват се производителите на полиетилен. Те са изчислили, че теглото на изхвърлените пластмасови бутилки е 20 пъти повече от теглото на шумолящите торбички, които били като цяло малък процент от общия боклук. Това е още един аргумент против продуктовата такса.

Докато производителите изчисляват колко нищожен е процентът на торбичките спрямо общия боклук, а потребителите продължават да ги вземат от магазините и без да им трябват, очевидно проблемът няма да бъде решен. Дори въвеждането на таксата да се окаже тотален провал, е по-добре да се направи нещо по-въпроса. Много по-добре, отколкото всички да скръстят ръце и да чакат някой друг да им свърши работата.

Въвеждането на таксата може да се използва като тест какви мерки ще са действащи в България, за да се реши например проблемът с милионите пластмасови бутилки.