Министерският съвет разгледа на днешното си заседание доклад за проблемите, свързани със Споразумение за заем през август 2008 г. между Японската банка за международно сътрудничество (по-късно преименувана на JIСА) и България за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” и възможностите за тяхното решаване, съобщиха от правителствената информационна служба.
В доклада се посочват проблемите, свързани с обслужването на първия японски заем, който е предназначен за пристанище Бургас.
Според анализа налице са множество трудности, а в някои случаи - и невъзможност за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД, да обслужват заема.
Има и случай, при който „Пристанище Бургас”, чийто собствен капитал е отрицателна величина, взема заеми от банки, за да осигури средства за погасяване на своята част от заема, се констатира в доклада.
Отчита се, че ДП „Пристанищна инфраструктура” изразходва значителен финансов ресурс за покриване на вноските и ще бъде на финансова загуба до окончателното изплащане на заема през 2028 г.
Българските експерти смятат, че недостатък на заема е, че е в японски йени, което води до невъзможността на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на „Пристанище Бургас” да планират точно годишните си инвестиции, а и курсовите разлики водят до оскъпяване на заема.
Посочените трудности са определили решението на българското правителството за прекратяване на споразумението за заем с банката за проекта, се подчертава в съобщението. Това ще стане след преговори със заемодателя и при спазването на всички законови процедури, като за целта се възлага на министрите на финансите, на външните работи и на транспорта, да предприемат необходимите стъпки.
Още през лятото на миналата година министър на транспорта Александър Цветков обясни, че още се преценява рентабилността на проектите за изграждане на нови пристанищни контейнерни терминали във Варна и Бургас. Стартът на реализацията на проекта, който по план трябва да бъде завършен до 2015 г., закъснява.
Средства по заема до юли 2010 г. (а по всяка вероятност и към момента) не са усвоявани. Предвиждаше се заемът да е на стойност 36,932 млрд. йени (около 327 млн. евро) с краен бенефициент Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура".
През есента на миналата година пък зам.-министърът на транспорта Камен Кичев информира, че се предвижда по време на строителството на терминалите да се проведе конкурс и те да бъдат дадени на концесия, така че държавата да не плаща заема от японската банка.
От сегашното официално съобщение за отказ от японския заем не става ясно дали ще се строят контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас и с какви средства, при положение че експертите от бранша са категорични, че няма друга алтернатива за развитие на пристанищата.


Русия се превръща в рай за крадените коли
Търсят концесионер за бъдещата АМ „Черно море“
Увеличават се случаите на COVID във Варна
Завърши Националният турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания
Интереси за стотици хиляди евро: Историята на Морската градина на Варна от създаването и до днес
Бордовете на компаниите могат да бъдат инструмент за растеж
Америка не може да си позволи сегашната социална държава при тези лихви и данъци
Наследникът на Лагард начело на ЕЦБ не бива да следва примера на Уорш
IPO-то на Anthropic ще засегне както фондовите, така и кредитните пазари
Maserati внедри виртуален инструктор в GT2 Stradale
Toyota тества нова електрическа платформа
Всички финалисти за „Автомобил на годината“ са електрически
ABT измъкна 720 коня от Audi RS 5
Volkswagen спря новия Golf заради липса на пари
Хелоуин хороскоп за всяка зодия
Защо Салма Хайек вече не се старае много за визията си?
Дуа Липа, Ирина Шейк и Сиара донесоха блясък на наградите „Иноватор“
Черешовата мока превзема есенния маникюр
Парис Хилтън отнесе критики за Хелоуин костюма си
преди 15 години Ето пак! Ей човече, велик си - вечния критик! ***, много ги разбираш май нещата!Искам само да забележите падежа на заема, България няма условия за хеджиране на валутния риск, т.е. има, но пак си остава прекалено рисково! Все пак говорим за 330 млн.евро.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Ако проблема с обслужването на кредита е вида на валутата - японски йени - ами да направят хеджиране на валутния риск тогава...тя топлата вода я има отдавна:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Защо бе, защо отказвате японските пари бе? За да не работят пак пристанищата ето защо? Защото бъгарите от тези градове щяха да имат работа, заплати, сигорност и какво ли не още . Как само българското правителство мисли за българите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар