Меркел и Саркози призовават за допълнителна помощ за Гърция

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози заявиха, че искат споразумението за нов спасителен финансов пакет за изпадналата в дългова криза Гърция да бъде постигнато колкото се може по-скоро, съобщи BBC.

Двамата лидери говориха, след като гръцкият премиер Георгиос Папандреу назначи за нов министър на финансите Евангелос Венизелос.

Според Меркел и Саркози обаче участието на частния сектор в спасителния пакет трябва да бъде „доброволно“, а не принудително. Остава неясно под каква форма може да стане това.

Коментарите на двамата лидери обаче се приемат като сигнал за банките и държателите на ценни книжа, че няма да понесат загуби по гръцкия дълг.

Германия и Франция се различаваха в позициита си дали частните инвеститори трябва да бъдат принудени да споделят по-тежкото бреме за разрешаване на гръцката дългова криза.

В Германия се чуха призиви, че инвеститорите трябва да предоставят допълнително време на Гърция да изплати дълговете си и да участват в бъдещото събиране на средствата от правителството в Атина.

Меркел е изправена пред враждебна реакция в страната заради голямата финансова вноска на Германия в спасителните пакети на Европейския съюз.

Трите най-големи френски банки Credit Agricole, BNP Paribas и Societe Generale са изключително уязвими от състоянието на гръцката икономика. През тази седмица рейтинговата агенция  Moody's предупреди, че може да понижи рейтингите им заради гръцките им експозиции.

След срещата между Меркел и Саркози в Берлин двамата лидери обявиха, че са се споразумели за евентуалното участие на частния сектор.

„Има притеснения, че искаме да предизвикаме кредитно събитие. Ние не искаме това. Това е относно доброволното участие“, каза Меркел. Рейтингови агенции и Европейската централна банка предупредиха, че преструктуриране на гръцкия дълг за притежателите на акции ще бъде смятано за „кредитно събитие“ - частичен фалит за Гърция -  който би всял паника на финансовите пазари и би задълбочил проблемите в Португалия, Ирландия и Испания.

Изявлението на Франция и Германия успокои напрежението на финансовите пазари.

Основните европейски борси първоначално продължиха едноседмичния спад днес и достигнаха нива от -1% в средата на предобедната сесия, но по обед индексите във Великобритания, Франция и Германия постигнаха положителни резултати.

Фючърсите на Уолстрийт показаха, че американският пазар ще отвори на по-високи нива.

Търгът на испански държавни облигации подкрепи страховете за разпространение на гръцката криза, като желанията на инвеститорите бяха за по-високо ниво на възвръщаемост. Въпреки това апетитът беше сериозен и средната лихва за търсенето на 15-годишни облигации бе висока - малко над 6%.

Доходът по 10-годишните испански облигации е близо до 11-годишен връх, като днес се търгуваше на вторичния пазар на ниво от 5,64%, малко под най-високото ниво на лихвата от 5,70% в четвъртък.

Въпреки че акциите на гръцките компании повишиха стойността си, а акциите на банките регистрираха ръст от 4%, анализаторите са разделени дали промените в кабинета ще възстановят доверието.