Глобалната финансова криза сложи в дневния ред на всички страни по света трудностите с бюджетните дефицити. Причината за това са проблемите, които предизвиква финансирането на дисбалансите, и опасността от невъзможност за посрещане на задълженията на отделните страни.
Именно тази опасност бе в основата на гръцката криза, която постави страната на ръба на банкрута и предизвика необходимост от мащабна международна помощ за спасяването на Гърция.
Срещу спасителната помощ от 110 млрд. евро Гърция е принудена да съкращава значително разходите си с цел постигане на заложените от Международния валутен фонд и Европейската комисия цели. Редуцирането на дефицита трябва да се случи независимо от желанието на населението и правителството на Гърция, защото в противен случай помощта за страната ще бъде спряна.
За да избегнат съдбата на Гърция, а и за да постигнат заложените от ЕС правила за недопускане на бюджетен дефицит от над 3 на сто от брутния вътрешен продукт, много европейски държави започнаха да затягат колана и да реформират разходите си.
На много места данъците бяха повишени, а заплатите в публичния сектор – свити. Обсъжда се увеличаване на пенсионната възраст, както и допълнително облагане на сектори, които засега са оставали встрани от данъчната система.
Сравнение, направено от Ройтерс, показва какви мерки взимат различните страни, за да се борят с отрицателните салда в бюджетите си. В него са разгледани намеренията на правителствата в някои от европейските страни, които са извън рамките на еврозоната и които трябва да вземат мерки за ограничаване на дефицитите си.
Така например за България е посочено, че страната ни е била принудена да отложи плановете си за приемане на еврото и членство в еврозоната, повод за което даде ревизията на бюджета за миналата година. Той разкри скрити разходи, които доведоха до значително увеличаване на отрицателното бюджетно салдо.
Новата прогноза на правителството е през тази година бюджетният дефицит да стигне 4,8 на сто от БВП заради отложени плащания към бизнеса и допълнителните разходи, необходими за здравеопазване и инфраструктура.
Основният проблем тук обаче са понижаващите се приходи в бюджета. Заради тях бяха обсъждани редица мерки, повечето от които обаче едва ли ще повлияят на салдото. В материала се казва, че основна мярка за борба с дефицита е планираното намаление на бюджетните разходи с 900 млн. лв., което трябва да стане чрез орязване на бюджетите на министерствата.
Намерението на правителството е бюджетният дефицит да бъде свит до 2,5% от БВП през 2011 година.
Вижте как останалите страни се борят с бюджетните си дефицити


Констатираните нарушения на КЗП са под 10% от общия обхват на проверките по Черноморието
Летен хороскоп: Три зодии, които ще получат нови възможности това лято
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Виц на деня - 25 юни
Времето днес: Слънчево, но идват и гръмотевични бури
Петролът се върна на нивата отпреди войната в Залива
Рязката промяна в позицията на Уорш рискува да обърка пазарите и Фед
Акциите получават подкрепа от перспективите на Micron
Националният фонд за декарбонизация: Нов инструмент за енергийния преход у нас
България се готви за нова рекордна реколта от пшеница, очакват се 7,5 млн. тона
Най-ексцентричната Honda се завръща
Шест проблема при Volkswagen Passat CC на старо
Най-новото творение на Mercedes-Maybach е забележителна суперяхта
Стар Blazer срещу Blazer EV или как се разви безопасността за 30 години
Защо на някои кръгови има светофар
Откриха фазата на съня, която спасява мозъка от деменция
Украйна ще нанася превантивни удари по обекти, които Русия използва за военни цели
преди 15 години като гледам на колко места е вдигнато ддс-то, при това колко драстично, някак си мисля, че точно това ни чака и нас като стане ясно, че паричките не стигат.за пенсионната реформа вече от доста време си ни гласят за по-висока възраст и тностава само да почнем масовото съкращаване в публичния сектор :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар