Киберсигурността като елемент от националната ни сигурност

Киберсигурността е ключов елемент от националната сигурност на държавата. Това е записано в Националната стратегия "Киберустойчива България 2020", която беше официално публикувана за обсъждане броени дни преди заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев.

Основната тема на съвета утре ще бъде именно сигурността в киберпространството.

Анализ на експертите от Съвета по сигурността показва какви са силните и слабите страни, възможностите и заплахите за киберсигурността на страната. От него е видно, че ниската технологична култура в част от структурите на централната и местната изпълнителна власт е една от слабите страни на България в тази сфера.

В текстовете като слаби страни се разглеждат още и липсата на ясни политики и правила за осигуряване на киберсигурност, както и неразвита правна рамка по този въпрос. Същевременно няма свързаност и между системите, ангажирани с киберсигурността, липсва и разбиране на важността на този проблем, смятат авторите на стратегията.

Силни страни на България обаче са бързият интернет, високата степен на проникване на информационните технологии, както и висококвалифициран човешки ресурс.

Сред възможностите за страната за осигуряване на киберсигурността авторите на стратегията виждат привличането на „неангажиран човешки ресурс“ - включително и от сивия сектор, хакери и т.н. Като заплахи обаче са посочени икономическата изостаналост на страната и нарастването на дигиталната зависимост.

Високата степен на използване на социалните мрежи, които могат да бъдат разглеждани като канал за възможно проникване, шпионаж и тероризъм, също е част от заплахите пред киберсигурността в България. Заплаха е експанзията на облачните услуги, защото при тях сигурността не е гарантирана.

Като цяло интернет е неконтролируем канал за дезинформация, защото чрез него лесно може да бъде създадена паника, психоза, финансова нестабилност, и други, е записано още в стратегията. Според авторите й основните източници на организирани кибератаки може да са държавни, военни и терористични организации, индустриален шпионаж, киберпрестъпници.

Ето и как ще изглежда системата за национална киберсигурност и устойчивост