Туристи преоткриват България като гурме дестинация

Българинът открива нов лайфстайл в туризма. Вече е модерно да се отправим към шато, да отпием глътка марково вино, наблюдавайки процеса на производството му и похапвайки гурме. Това коментира за БТА Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, пред БТА.

Годишно новата каста български туристи наброява 55 000. Чужденците са около 7000 и са основно от Великобритания, Германия, скандинавките страни и Русия. От съседките ни да се насладят на българските вина идват македонци, гърци и сърби.

В страната има 143 изби със зали за дегустация и над 50 шата - малки хотели към винени комплекси. Едноседмичен винен тур излиза около 350 - 750 евро, като този тип туристи на ден харчат допълнително още между 110 и 250 лева.

Това са гурме туристи, които искат да опитат не само елитни вина, но и деликатеси, описа Драганов профила на любителите на такава почивка. 

Най-активен за този вид туризъм е летният сезон, като популярните тогава дестинации са винарските изби в Поморие и Евксиноград. Във вътрешността на страната винените дестинации са Мелник, Сандански, Пазарджик, Пловдив, Хасково и също Видин, Русе, Търговище, Поморие, Бяла, които са притегателни за желаещите да усетят вкуса на регионалните вина.

Виненият туризъм няма сезонност, защото в края на годината и в началото й обикновено има тематични изложения, които се превръщат в притегателен център за любителите да работят, почивайки. Този вид туризъм съпътства редица конференции и по други теми.

Всъщност виненият туризъм става популярен при социализма - в края на осемдесетте, когато от Лондон тръгват първите организирани винени турове за България, разказа Драганов. Този вид туризъм се развива след промените в България, когато започват да пристигат в страната и самостоятелни групи, които включват както производители, така и търговци на вина. Винените турове започват разцвета си след 2001 г., когато са създадени няколко тематични клъстери и са развити маршрути за винен туризъм. Европейските средства в нови лозови масиви и шата в различни части на страната също допринасят за популяризирането на този туризъм.

Виното, освен приходи за туризма, има съществен дял в икономиката на страната. Последни данни на Националния статистически институт показват, че в България през 2015 г. е имало 204 предприятия за винопроизводство. Винените сортове лозя са на обща площ близо 60 хил. хектара. През 2015 г. са били произведени 136 596 хил. литра вино, а заетите в сектора са 3500 души.

Според предварителни данни на НСИ за периода януари - октомври 2016 г. България общо е изнесла 22 млн. литра вино за 46 млн. лева, като за страните от ЕС са експортирани 20 млн. литра на стойност над 35 млн. лева, а за трети страни съответно - 2,5 млн. литра за над 10 млн. лева. За същия период сме внесли общо 6 млн. литра вино за 24,6 млн. лева, като от ЕС - 5 млн. литра за близо 20 млн. лева, а от трети страни - 0,978 млн. литра за 4,714 млн. лева.

Испанското вино е най-популярното вносно у нас, най-големите почитатели на българското вино в ЕС са поляците, Молдова е най-големият вносител на вино в България сред държавите извън ЕС. Извън страните от ЕС най-много вино изнасяме в Русия.

За периода 2011 - 2015 г. в топ 3 страните за износ на българско вино от грозде са Полша, Румъния и Чехия, като експортът за тези страни е съответно над 70 млн. литра, над 20 млн. литра и близо 20 млн. литра. Най-много са внесените вина от Италия - 14 млн. литра, следвани от Франция и Испания - по близо 4 млн. литра.

Основният внос в България от трети страни е на чилийско вино - близо 1,6 млн. литра, над 800 хил. литра от Нова Зеландия и от Македония - близо 800 хил. литра. За трети страни България основно изнася в Австралия - 60 млн. литра вино.

През 2015 г. българските домакинства са е купували средно 5,7 литра вино от грозде на средна цена 4,03 лева. Средно на човек от домакинство потреблението на вино за 2015 г. е било 4,6 литра. Средните цени за същата година на бутилирано бяло трапезно вино са били 2,28 лева, а на бутилирано червено сухо марково вино 6,29 лева.