Как един президент си позволи да очерни друг

Нека започнем с това, което обществото със сигурност знае, пише редакционният екип на New York Times. Президентът Тръмп нямаше доказателства в събота сутринта, когато очерни своя предшественик, президента Барак Обама, обвинявайки го, че е разпоредил да бъдат подслушвани телефоните в Trump Tower по време на предизборната кампания през 2016 г. С други думи Белият дом няма да се напъва да обяснява дали е истина това, което казва.

Просто помислете за тази дързост - явно пренебрежение на истината и нравствения авторитет на американското президентство - която ни се разкрива тук: един президент без основание обвинява в престъпление друг президент чрез детинско буйстване в Twitter. 

New York Times съобщи в неделя, че директорът на ФБР Джеймс Коми толкова се е разтревожил от голословното твърдение на Тръмп (което косвено обвинява ФБР в нарушение на закона с подслушване на гражданин на САЩ по заповед на президента), че е помолил министерството на правосъдието публично да обяви това за неистина. С други думи директорът на ФБР поиска правосъдното ведомство официално да обяви, че президентът заблуждава обществото. Това е опасен момент, който изисква от Конгреса и членовете на администрацията да погледнат отвъд партийните си маневри и да се погрижат за здравето на самата демокрация. 

В четири поста в Twitter, един от които свързан с "жалкия" рейтинг на Арнолд Шварценегер, вече бивш водещ на телевизионното шоу по телевизия NBC "Стажантът"*, Тръмп обяви като факт една теория, на която вероятно е попаднал на крайнодесни уебсайтове: "Колко ниско е трябвало да падне президентът Обама, за да подслушва моите телефони по време на толкова свещения изборен процес. Това е Никсън/Уотъргейт. Лош (или болен) човек!".

Обама направи изявление, в което каза, че нито той, "нито който и да било служител на Белия дом някога е заповядвал наблюдение върху някой гражданин на САЩ". Джеймс Клапър, бившият директор на националното разузнаване, отрече в неделя правителството да е подслушвало Trump Tower преди изборите и каза, че не му е известно да е бил правен някакъв такъв опит, преди Обама да напусне поста си. 

Поводът за избухването на Тръмп е, разбира се, разследването на ФБР за контактите между неговото близко обкръжение и руското разузнаване. Би било извънредно необичайно президентът да е посветен в подробностите за разследване срещу негови приближени, а още по-малко - срещу него самия.

Ако разследването обаче е предимно акт на контрашпионаж, той може би е запознат по някакъв начин с него. Малко се знае за това разследване. Самият факт, че новата администрация е проучвана за потенциално заговорничене с Москва е неизследвана територия. 

Сега Тръмп се опитва да свърже твърденията си с конгресно разследване на администрацията на Обама. В неделя неговият прессекретар Шон Спайсър направи изявление, в което поиска комисиите по разузнаването в Конгреса, оглавявани от благосклонни спрямо Тръмп републиканци, "да определят дали през 2016 г. е било злоупотребено с разследващите правомощия на изпълнителната власт". Членът на Камарата на представителите Девин Нунес, председател на постоянната комисия по разузнаването към долната камара на Конгреса и член на преходния екип на Тръмп, бързо даде ясен знак, че възнамерява да откликне на заявката на президента. 

Лидерите в Конгреса трябва да действат по-директно, вместо да се опитват да съхраняват публичното доверие в управлението. С твърдението си за възможни престъпни действия на най-високия пост в страната Тръмп сам "се туитна" в ъгъла.

Обвинението му е толкова сензационно - толкова експлозивно, ако той има някакви основания, и толкова корозивно, ако няма - че Конгресът няма друг избор освен да свика двупартийна комисия, която да разследва всички въпроси, свързани с руската намеса в изборите. И ако Тръмп е убеден в своето твърдение, той не би трябвало да се противопоставя на назначаването на независим съвет, който да стигне до дъното на руската афера.

А що се отнася до почтените високопоставени чиновници от администрацията, за тях е дошло време да започнат да се питат дали могат да продължават да залагат имената и репутацията си пред един президент, който зачита толкова малко демократичните институции и истината.

* До 2015 г. това шоу бе водено от Доналд Тръмп и три от децата му.

/БТА/