Предвид доста непоследователните и обезпокоителни изказвания на Доналд Тръмп за плановете му за Федералния резерв на САЩ (Фед) би било доста иронично, ако централната банка даде тласъка, който да го закара до финалната права на президентските избори този ноември. Има обаче малък шанс това да се случи, коментира доцентът в Stony Brook University Ноа Смит за BloombergView.

Предстои Фед да повиши отново лихвените проценти, след като вече ги увеличи през декември 2015 г. за пръв път от над девет години. Председателят на Фед Джанет Йелън заяви през май, че ако икономиката продължава да се справя сравнително добре, централната банка ще повиши лихвените проценти през лятото или есента на 2016 г. Някои от по-оптимистично настроените гуверньори във Фед подкрепиха твърденията ѝ. Пазарите пък явно вярват, че Фед е сериозен.

Защо това може да помогне на кандидатурата на Тръмп за президент? Защото повишаването на лихвените проценти има капацитета да накърнява икономиката. Когато в началото на 80-те председателят на Фед Пол Волкър повиши рязко лихвените проценти, за да овладее инфлацията, последваха две остри рецесии.

Макроикономистите, както и обществото като цяло, възприемат това като ясно доказателство, че повишаването на лихвените проценти може да има ограничаващ ефект върху икономическата активност. Този епизод бе ключов за развитието на нови кейнсиански модели на паричната политика, които в момента се използват от повечето централни банки.

Повишаването на лихвите от Волкър бе огромно – с около 10 процентни пункта. Сегашните планове на Фед, които предвиждат няколко процентни пункта най-много, може да изглеждат незначителни в сравнение. Но не само самите лихвени проценти са тези, които влияят на икономиката, а очакванията на хората за бъдещите увеличения. Ако те възприемат повишаването на Фед като промяна на политическия режим – първата от дълъг цикъл на затягане, това може да има същия ефект както ако цялото затягане се случи в един ден. С други думи възприемането за повратна точка може да бъде голямо събитие за пазарите и за икономиката.

Ако растежът наистина понесе удар, това вероятно ще бъде неочаквано щастие за Тръмп. Не е задължително икономическите условия да определят резултатите в президентските избори, но явно наистина имат значение. Ако по-високи лихвени проценти създадат впечатление за промяна на политическия режим и това отслаби растежа през следващите месеци, то може да се отрази и на изборите. Не е най-вероятният сценарий, но е възможен.

Всъщност има обвинения, че Фед е накланял везната в полза на републиканците в миналото. Политолозите Уилям Кларк и Винсънт Арел-Бъндок публикуват статия през 2013 г., която твърди именно това.

„Представяме доказателства от САЩ, че лихвените проценти (а) се понижават с приближаването на избори, когато републиканците контролират Белия дом, но се повишават, когато демократите управляват и (б) са чувствителни към нивото на инфлация (или разликата между реалния и потенциалния БВП), когато демократите (републиканците) са в Белия дом. Откакто Фед стана независим през 1951 г. републиканците показват решаващо електорално предимство в президентските политики“.

Авторите показват как лихвените проценти като цяло се повишават при администрациите на Кенеди, Джонсън и Картър, достигайки пика си при Джими Картър, който побеждава Роналд Рейгън. Но лихвените проценти спадат драматично и стабилно при управлението на Рейгън и Джордж Буш Старши, а още повече и при администрацията на Джордж Буш Младши.

Трудно може да се направят сигурни заключения вследствие на този ограничен пример. Но в същото време той е обезпокоително напомняне, че Фед има способността да влияе на политиката.

Изглежда изключително невероятно Фед да подкрепя Тръмп. Но е и вярно, че Тръмп се опита публично да нападне Фед, така както напада много други. Миналата есен той обвини Йелън, че поддържа лихвените проценти ниски в услуга на президента Барак Обама – реално обратното на това, което твърдят Кларк и Арел-Бъндок. Затова Тръмп знае добре какъв е залогът и натискът е налице.

Фед би трябвало да направи това, което смята за най-добро за икономиката без да взима под внимание дали помага или не на някой президентски кандидат или политическа партия. Но личното ми мнение, пише Смит, е че повишаването на лихвените проценти наистина не изглежда нужно в момента. Пазарът на труда не изглежда да се справя добре, а инфлацията все още е ниска. Базисната инфлация, която изключва храните и енергията, е под целевата на Фед от 2%. Икономическите показатели изглеждат стабилни, но със сигурност не показват засилване на ръста или нещо подобно на прегряване, което би поставило икономиката в опасност от скок на инфлацията.

Затова би било трагично, ако Фед повиши лихвените проценти без особена причина, и то точно навреме, за да помогне на Доналд Тръмп да влезе в Овалния кабинет.

Повече за изборите в САЩ можете да научите от видеото на Bloomberg

Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria