Силният долар вече не е толкова добър за САЩ

Може би никой друг израз на икономическия жаргон не обърква толкова, колкото терминът „силен долар“. Изразът предполага сила, с която САЩ грубо задминава икономическите си съперници.

Всъщност силата на долара просто означава покупателната сила – по-силният долар позволява на гражданите и бизнесите в САЩ да купуват повече неща от чужбина, а по-слабият долар им помага да продават повече неща на международните клиенти, пояснява финансовият колумнист на BloombergView Ноа Смит. Ако искате да продавате повече в чужбина - слабият долар е сила.

Много хора обсъждат въпроса дали САЩ трябва да преследват по-силен или по-слаб долар, или дали това изобщо има значение. Самият президент Доналд Тръмп очевидно няма ясно мнение по темата и не мога да го обвинявам, пише Смит. Въпросът е наистина труден.

Преследването на по-силен долар означава, че САЩ искат да купуват повече неща, докато преследването на по-слаб означава, че иска да продава повече неща. В момента САЩ купуват много повече, отколкото продават:

Това означава, че чужденците акумулират финансовите пасиви на САЩ. Те държат долари, държавни облигации и други. Ако искат, могат да ги разменят за произведени в САЩ стоки и услуги. Затова търговският дефицит е начин САЩ да консумират и инвестират повече днес за сметка на бъдещите инвестиции и потребление.

Ако САЩ взимаха заеми отвън, за да инвестират у дома, както правят много развиващи се държави, това не би било тревожно – повече инвестиции днес означават по-богата страна утре. Но явно не това се случва. През 90-те и началото на новия век САЩ инвестират исторически нормален дял от брутния вътрешен продукт. Това десетилетие обаче търговският дефицит остава висок, а инвестициите са много по-ниски от нормалното: