Любов Попова: Българинът предпочита престижа пред професионализма в работата

Любов Попова е председател на Специализирана комисия „Обучение и квалификация“ към Германо-българската индустриално-търговска камара. Занимава се с професионално обучение на възрастни от 1994 г. Завършила е немска филология, защитила е докторат на тема “Съвременен модел за професионално обучение на възрастни в България с прилагане на германския опит”.

Отпадането на някои производства и професии доведе до необходимост от преквалификация на много хора. Какви са нагласите на българина да учи през целия си живот и от какви възможности трябва да се възползват работодателите, за да си набавят квалифицирани кадри. По тези теми разговаряме с Любов Попова.

- Г-жо Попова, според данни на Българската стопанска камара (БСК), основаващи се на провежданите в техния център курсове за професионално обучение, интересът към преквалификацията за възрастни в страната нараства. Има ли такава тенденция, трайна ли е тя и какво я поражда?

Да, има такава тенденция и тя се обуславя от изискванията на съвременния живот и динамиката на развитие на икономиката. От една страна доста производства отпаднаха, а с това - и съответните професии. При други настъпи обновяване чрез въвеждане на иновации, нови технологии и материали. Това наложи в единия случай преквалификация, а в другия - повишаване на квалификацията чрез придобиването на нови знания и умения за упражняване на тези професии.

Осъзна се необходимостта от това да си атрактивен на пазара на труда, за да имаш избор и съответно по-висок стандарт на живот. Пригодността за заетост и атрактивността на пазара на труда се постигат предимно чрез учене през целия живот, което е и основен инструмент за достигане на европейската цел – икономика и общество, изградени на знанието.

- Бизнесът постоянно се оплаква от недостиг на кадри. Някъде се къса нишката между образованието и нуждите на икономиката от професионалисти. Как трябва да се подходи в такъв случай при изготвянето на държавните образователни стандарти?

Да, работодателите се оплакват от недостиг на квалифициран персонал, на добре обучени специалисти. Особено силен е недостигът на специалисти с добра квалификация на средно ниво. Причината е в липсата на постоянна и тясна връзка между образованието и бизнеса и участието на фирмите в образованието, например при разработването на учебните планове, за да са актуални темите в тях, в практическото обучение, за да се повиши неговото качество и пригодността на абитуриентите за заетост, за да се намали времето за навлизането им в трудовия живот.

Нагласата на българина също в определена степен влияе върху тези процеси – предпочита се висшето образование пред изучаването на професия и реализирането в живота чрез упражняването й. И така възниква въпросът заплаща ли се този труд така, че да гарантира достоен живот?

- Какво имате предвид под „средно ниво“?

Средно ниво – с професионална гимназия. В професионалната гимназия се учи някаква професия и след завършването й младите хора започват да я упражняват.

- Към кои професии се насочва съвременният българин?

Българинът все още се стреми към така наречените „престижни“ професии, с което не прави голямо изключение. И други народи мислят и действат така, но въпросът е кои професии са престижни за българина? Престижно ли е да правиш хляба или млякото, с който храниш децата си? И колко младежи искат да станат фермери? Ние „произвеждаме” много юристи и икономисти, но работят ли всички те по специалността си? Или карат таксита? Има и друга крайност в избора на професия, където определящи са само парите.

- Забелязва се сериозна разлика в мисленето у нас и в чужбина. Тук всеки се стреми към висше образование на всяка цена, а навън придобиването на професия се счита за престиж. Развива се сериозно професионалното ориентиране. На какво ниво е тази система у нас?

В старите европейски демокрации да си „майстор” значи нещо, това е престиж и се постига като се минава през обучение за калфа. Кого у нас ще мотивираш да учи за калфа? Още повече с това възрожденско звучене на думата. В тези страни децата от ранна възраст са обхванати от професионално ориентиране, търсят се техните таланти, дарби, наклонности, възможности. Това е процес, който съпровожда децата и младежите през целия им път на образование и развитие. В този процес са въвлечени и родителите. Той се осъществява от специализиран персонал, който проследява развитието на детето и дава съвети къде да се насочи, за да развие своите дадености и да се реализира успешно. У нас такава система няма, ориентирането на децата към определено училище или университет е въпрос повече на желанията и стремежите на родителите, отколкото на децата.

- В основата на професионалното обучение трябва да залегне идеята за ученето през целия живот. Тя обаче като че ли не се възприема добре от българина, за когото обучението приключва с напускането на ученическата или студентската скамейка?

Мисля, че тази нагласа постепенно отмира. Истина е, че за много хора ученето е само детско и младежко занимание и за тях е почти унизително да учат нещо ново, дори за признаят, че нещо не знаят. Житейският и професионален опит се преекспонира и възприема като единствено и достатъчно условие за успех и респект. За съжаление, тази нагласа изиграва лоша шега на много хора, защото динамиката на развитие е неудържима и само ако се върви в крак с нея, може да се разчита на успех. А това става с постоянно учене под различни форми.

- Смятате ли, че центровете за професионално образование са форма на нелоялна конкуренция на професионалните училища, каквито мнения се прокрадват отвреме навреме?

Центровете за професионално обучение са регламентирани като учебни институции по Закона за професионално образование и обучение и в никакъв случай не са конкуренция на професионалните гимназии. Те се занимават с обучение на възрастни – заети и безработни лица, като провеждат предимно краткосрочни форми на обучение – курсове и семинари за повишаване на квалификацията, преквалификация, придобиване на ключови компетентности. Професионалните гимназии също имат право да обучават възрастни, но това не е тяхната основна дейност.

- Изграждането на мрежата от професионалните училища някога беше обвързана с местното производство, но сега икономическата обстановка е друга. Как според Вас е най-удачно да бъде преструктурирано професионалното образование, така че да отговаря на нуждите на българската икономика?

Трудно е да се каже коя би била най-удачната структура, защото върху нея влияят множество фактори - спецификата на бранша, развитието на региона, демографията и пр. Смятам, че професионалните гимназии трябва да имат по-голяма свобода за инициатива и избор на партньори от бизнеса в съответствие с конкретните си потребности. Да имат свободата да разработват сами учебните си програми и да планират организацията на обучението така, че да извличат максимални ползи за учениците по отношение на съдържанието на обучението и възможностите за практическо обучение, свързано с конкретно работно място, програма, наставник, необходими материали и пр.

- Как тази свобода може да се регламентира законово, така че да не се получат големи различия в учебните програми?

Това може да стане с новия закон за училищно образование и с промяна на  закона за професионалното образование и обучение. Там може да се даде свобода на гимназиите да организират обучението и практиките по различно време в сътрудничество с различни предприятия. Сега също я има тази възможност, но тя трябва да бъде реализирана  по-добре. Би трябвало и фирмите да проявяват по-голям интерес и да участват активно. Гимназията трябва да има свободата да си търси такива фирми, а фирмите – да имат нагласата и готовността за съвместна работа.

- Кои са най-подходящите форми на сътрудничество между бизнеса и образованието с цел задоволяване нуждите на икономиката от квалифицирани кадри?

Партньорства на регионално и местно ниво в съответствие със спецификата на бранша, потребностите и обучението.

- Как е най-подходящо да се измерва качеството на професионалното обучение?

На първо място чрез изграждането на вътрешни системи за самоконтрол на качеството на професионалното обучение, които обединяват всички за постигането на обща цел.

Важен критерий е броят на постъпилите на работа след завършването и мнението на работодателите.

- Какви са стандартите за разработване на такива вътрешни системи, за да се гарантира, че те няма да са проформа?

По-скоро може да се каже, че сертифицирането по ISO е проформа. Има я зависимостта от външен източник. Плаща се на външен оценител. Между другото, това в момента е интересен въпрос и за европейските страни. При вътрешните правила целта е така да се подходи към изграждането на тази система, че да бъдат обхванати и да участват всички, всеки да се чувства съпричастен и да знае как той на своето място може да допринася с нещо. Не бива да се чака само да дойде външен орган за проверка, а периодично да се правят вътрешни форуми, на които да се разискват и отчитат резултатите. Разбира се, трябва да има един човек, който да е основна движеща фигура на тези процеси. Идеята е инициативата да бъде отвътре и системата да не се унифицира, а да отговаря на спецификата на училището. Всяка система трябва да бъде уникална, за да е подходяща за това училище или център. Това не значи, че ще настъпи произвол.

- Какво се случва с дейността на Българо-германските центрове за професионално обучение?

Германо-Българските центрове са в процес на преструктуриране. Създава се държавно предприятие, на което те ще бъдат териториални поделения. Те вече няма да са второстепенни разпоредители на Министерството на труда и социалната политика, като няма да излизат от неговото поле на действие. МТСП продължава да ги използва като инструмент на политиката на пазара на труда, но се засилва тяхната пазарна ориентация. Дава им се по-голяма свобода за реализиране на собствени приходи, за да бъдат по-гъвкави и действени. Центровете имат големи разходи по поддръжката на базата и бюджетните средства не могат да стигнат. Важно е и задържането на  квалифицирания персонал, който трябва да се мотивира.

- Защо бяха избрани точно тези пет града? (бел. авт. - Пазарджик, Плевен, Царево, Смолян и Стара Загора)

Това е процес, който течеше още 1992 – 1993 г. Тогава работеше междуведомствена българо-германска комисия, която се занимаваше с този изброр. Първо, градовете бяха приканени да кандидатстват по проекта. След това трябваше да се изберат подходящи региони от гледна точка на безработицата към онзи момент. Преценяваше се икономическата структура, наличието на сграда, отговаряща на изискванията към центровете да са разположени учебен и административен корпус, работилници, интернат и други.