В. Яков: Кризата остави едва 15-20 големи играчи в преработването на месо у нас

Величко Яков е съсобственик заедно с Иван Антонов на месопреработвателното предприятие „Деликатес 2” ООД - село Житница, Пловдивско. То е създадено през 1993 г. като типична семейна фирма. В момента предприятието произвежда 80-100 вида колбаси, а в дейността му са ангажирани 200 души.

- Как влязохте в този бизнес? Имахте ли някаква специална подготовка или професионален опит?

Съвсем случайно започнахме.  Решихме да правим кланица. Тръгнахме да проучваме в институтите и в предприятията, които се занимават с производство на машини за месопреработването. Те ни посъветваха да направим и двете неща – и месодобив, и месопреработка. И ни обясниха, че по-рентабилното производство е месопреработката.

Вероятно техният мотив е бил да си реализират машините, които са скъпи. Но решихме и проектирахме едно предприятие за месопреработка. А след това създадохме и месодобива.

Оттогава сме спирали работа само за 3-4 месеца през 1997 г., когато беше голямата криза и инфлация, защото ако не си вземехме парите до обяд, следобяд вече сме загубили. И се възползвахме от свободното време, което ни се отвори, за да си направим месодобивното предприятие. 

- Как месопреработвателната индустрия се справя с кризата? Статистиката показва, че заради нея потреблението в България се свива от края на 2008 г. насам, а през зимните месеци направо се срутват оборотите на колбасите и месните продукти.

Честно казано ние не сме намалили нашето производство. Но като цяло потреблението наистина се свива. По принцип при нас най-ниско е потреблението през януари, февруари и март.

След празниците хората са се поохарчили, идва ред да се плащат данъци, плащат се високи разходи за отопление, някои хора постят. Всички тези фактори се натрупват. Това отдавна  е така, тази цикличност се повтаря всяка година и не е свързана изобщо с кризата.

При нормалните години обаче имаше един бум на продажбите през декември месец покрай празниците. За първи път този декември  бумът не се състоя. Бяхме се подготвили много добре, защото от опит знаехме, че преди празниците сурово-пушените изделия не стигат.  Но бумът не се състоя.

- Има ли фалирали месопреработвателни предприятия?

Преди промените по време на социализма в България е имало 20-30 месокомбината. Не повече, но огромни. Те си заминаха, не удържаха на конкуренцията на нас, малките, на тяхно място се навъдихме много малки фирми.

Може би бяхме около 3-4 хиляди предприятия, които завзеха нишата, освободена от големите месокомбинати. Това бяха малки кланици, транжорни. И започнахме да вървим по обратния път. Малките, които работеха добре започнаха да стават по-големи. Но като се разрастват, а пазарът е един и същ, започнаха да изяждат пазара на другите. И така полека-лека дойде време, в което започна окрупняване.

Сега в страната сме 15-20 по-големи предприятия, които държим основния пазарен дял. И има стотина по-малки, които държат някакви регионални ниши. Всъщност пътят беше от голямото към малкото, сега нещата се върнаха обратно. Много от нашите колеги прекратиха дейност  - някои фалираха, други се отказаха.