А. Пенев: Предстои туризмът да покаже силата си за българската икономика

- Напоследък пътуванията на българи в съседните страни станаха много търсени. Какви са предимствата на съседките ни?

Гърция и Турция остават притегателни дестинации за българските туристи - и не само за тези с по-високи доходи, а и за тези със средни такива. 

Ако говорим за Турция, трябва да откроим редица предимства - обслужването (колкото и да се коментира, че има спад в това направление, българските хотели нямат адекватен отговор), хотелската база - застрояването е много внимателно планирано, адекватното управление на културното наследство. И не на последно място безупречния маркетинг и реклама.

Въпреки икономическите сътресения все повече българи посещават и Гърция. Основни фактори за това са достъпните цени, близостта до България (за голяма част от българите е по-близо и същевременно по-евтино да почиват на Бяло  море, отколкото на Черноморието), уникалните плажове, богатото културно наследство, доброто обслужване, инфраструктурата. И не на последно място това, че гърците правят от всеки камък туризъм, което важи в пълна сила и за Турция. Като цяло и в двете ни южни съседки качеството на туристическия продукт е на много по-високо ниво.
 
- Българите продължават да избират за почивка и страни като Испания, Италия, Тунис и по-екзотични дестинации. Какви са тенденциите при тези пътувания?

Не само че продължават, но и се увеличават. Испания доби особена популярност сред българите с въвеждането на така наречените програми „Златна възраст 55+”. С всяка изминала година пътуванията се увеличават, като желаните дестинации са Барселона и курортите Палма де Майорка, Коста дел Сол, Тенерифе.

Италия също възвръща своите позагубени позиции, като освен стандартните Рим, Венеция и Флоренция, които станаха много достъпни, предвид офертите на нискотарифни авиокомпании, отскоро на пазара има предложения за дестинации за активна почивка като Римини и курортите около Сицилия. Разбира се, не трябва да забравяме и зимния туризъм в лицето на Вал Гардена и Мадона ди Кампильо.

И на последно място Тунис, но не и по важност. Това е една дестинация, която много бързо се съвзе след така наречената „Арабска пролет”. През 2012 имаше десетки чартърни полети, дори чартърна верига, и записванията почти достигнаха нивата отпреди години. През 2013 според мен ще има още по-голям интерес към Тунис.
 
Оказва се, че българинът не се лишава и от екзотични почивки, като най-често посещавани са Куба, Бали, Тайланд, Доминканската република. Лично аз съм изненадан какъв сериозен интерес предизвиква Дубай в момента.
 
- Какви са очакванията ви за развитието на сектора в дългосрочен план?
 
Изцяло положителни във всяко естество. Но само с добра нагласа няма да стане. Няма да стане и с няколко бели лястовици, няма да стане, ако липсва цялостна визия, ако няма обединение в бранша. Звучи романтично, но е самата истина.

Имаме потенциал и дадености и като страна, и като организации да създадем продукти с по-голяма добавена стойност. Наскоро четох едно интервю, в което се казваше, цитирам по памет – „Фокусираме се върху дървото, а игнорираме гората” – лично на мен много ми хареса, нека всеки от бранша помисли върху това...
 
- Каква беше за туристическия бранш изминалата 2012 година?
 
Като цяло 2012 година беше една противоречива година, която не показа еднозначно силата на сектора за българската икономика. Имахме добри моменти, като тук отчитаме ръста в посещенията на чуждите туристи от около 5%. Но не липсваха и отрицателните. Сред тях е инцидентът в Бургас, от който смея да твърдя, че излязохме по възможно най-добрия начин, тъй като имиджът ни на сигурна дестинация засега остава непроменен.

Отново не се разминахме и без фалити на компании от сектора. Да, може би нямаше чак толкова драматични моменти, но няма как да ги отминем с лека ръка, защото вече не говорим за инцидентни случаи, а за тенденция. Това, разбира се, е притеснително за бранша, тъй като непрестанно трябва да възстановяваме доверието на клиента, но пък от друга страна, е естествен процес, през който трябва да преминем, за да останат на пазара качествените организации.