Може ли AfD да преосмисли корените си на партия срещу еврото?

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD), учредена преди повече от десетилетие като опозиция срещу мерките за справяне с кризата в еврозоната, пренастройва визията си за Европа на фона на засилващото се влияние на партията, а и на нейните десни съюзници в цяла Европа, пише Миранда Мъри в материал за Ройтерс, цитиран от БТА.

След историческата победа на регионалните избори в Саксония-Анхалт през септември най-популярната партия в проучванията в Германия изглежда по-близо от всякога до края на десетилетието да влезе във властта и на национално ниво.

Тази възможност поражда дебати как да бъде намерен балансът между това партията да запази антисистемната си идентичност с това да бъде надежден партньор за потенциалните съюзници у дома и в чужбина.

Основана през 2013 г. като реакция на спасителните програми за тежко задлъжнелите страни от еврозоната, AfD започна живота си като движение против единната валута.

Макар впоследствие да насочи стрелите си и към ЕС, тя се прочу най-вече с позициите си по въпроса с миграцията – линия, която според противници и контраразузнаването опасно се доближава до расовите теории и ксенофобията, които събуждат стари страхове в Германия.

Крайнодясната идеология е в настъпление в цяла Европа

AfD отрича обвиненията в екстремизъм, а според много от членовете ѝ все по-голямата търпимост към радикални крайнодесни възгледи и все по-засилващото се влияние на нейните партии единомишленици в Европа правят идеята за реформиране на блока отвътре по-продуктивна от тази за напускането му.

"Никога в следвоенната история не е имало по-благоприятни изгледи ЕС да бъде реформиран съобразно нашите виждания", каза депутатът от AfD Себастиан Мюнценмайер.

Но целта за излизане от еврото – така скъпа на мнозина от учредителите на AfD и първите ѝ привърженици – се оказа по-трудна за реализиране.

По-млади членове като Жан-Паскал Хом, 29-годишният лидер на младежката организация на партията Generation Deutschland, или "Генерация Германия", са на мнение, че твърдолинейните позиции по отношение на Европа може да усложнят най-реалистичния път на AfD към властта – евентуалното сътрудничество с консервативния Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц, който засега изключва всякакво коалиране.

Миналия месец съпредседателят на AfD Алис Вайдел представи в Европейския парламент в Страсбург стратегически документ, озаглавен "Нов курс за Европа", в присъствието на своите съюзници от групата "Европа на суверенните нации" (ЕСН).

Документът измества ударението от напускането на еврозоната и ЕС, като вместо това го поставя върху предоговарянето на договорите с цел създаване на по-слабо интегриран съюз.

Предлага се механизъм за неучастие пожелание на членове на ЕС, които отхвърлят общи политически мерки по теми като разходите за отбрана или имиграцията. Предлагат се и по-строги бюджетни правила – оставяйки вратата отворена за запазване на еврото.

Ако усилията за реформи се провалят, в документа се допуска въпросът за бъдещата евроориентация на Германия да бъде решен на референдум.

AfD се обявява за Европа на отечествата

Вайдел каза пред журналисти, че AfD и ЕСН се обявяват за "Европа на отечествата", но отказа да уточни дали все още иска Германия да напусне еврозоната или ЕС.

Ако се откаже от съпротивата си срещу еврото, AfD ще поеме по отъпкания от други крайнодесни партии път, които постигнаха успехи в други страни от еврозоната.

Френският "Национален сбор" дълго време агитираше за излизане от общата валута, но откакто Марин льо Пен пое ръководството на партията, тя постепенно се отказа от това си искане. Смисълът на този ход бе Националният сбор да разшири ветрилото на подкрепата си сред избирателите и така формацията стигна до позицията на фаворит на президентските избори догодина.

В Италия партията "Италиански братя" на премиера Джорджа Мелони намали евроскептичната си риторика, откакто дойде на власт, избирайки вместо това да гони целите си във, а не извън ЕС.

В Австрия крайнодясната Партия на свободата, която поддържа тесни връзки с AfD, се отказа от антиевропейските си позиции по пътя си към участието във властта като част от управленски коалиции на национално равнище.

"Австрия служи като модел за AfD", каза Волфганг Шрьодер, професор по политология в Каселския университет. "В този смисъл вероятно е въпрос на време и те да се откажат от тези позиции."

По думите на експерта той не смята, че това ще породи кой знае каква съпротива вътре в партията.

Експортно ориентираната германска икономика печели от членството в ЕС

Във всеки случай германската икономика е толкова свързана с глобалния пазар и движена от износа, че излизане от ЕС или еврото би било катастрофа, каза Шрьодер.

"Автаркично движение като това на Хитлер от 1933 г. е практически невъзможно да възникне при сегашните условия, освен ако някой не е готов да рискува крахa на цялата национална икономика."

По-младите съпартийци на Хом смятат същото. Според тях променящата се политическа действителност в Европа, а също и засилващата се конкуренция в лицето на Китай и все по-малката надеждност на САЩ са фактори в подкрепа на нарастване, а не на намаляване на европейското сътрудничество.

"Да отменяме общата валута и всеки пак да тръгва сам по своя път, това е пълна утопия и ще ни донесе големи вреди", каза Хом. "Младите европейци, без значение от националността, по-често гледат на себе си като на европейци и са по-малко склонни от своите прародители да продължат да воюват в конфликти."

Хом внесе резолюция на партийния конгрес през август, в която пишеше: "Генерация Германия" е отдадена на европейската идея. Европа е нещо повече от икономическо пространство, повече от паричен съюз и повече от Европейски съюз".

И въпреки че текстът бе формулиран така, че да бъде подчертана ролята на ЕС в затвърждаването на общата история и наследство, той беше оттеглен, след като не събра достатъчно подкрепа.

"Въпросът за еврото се оказа по-спорен, отколкото очаквахме", каза Хом.

(БТА)