Явор Ачев е мениджър за България на "Амунди Асет Мениджмънт". Завършил е икономика в университета в Монпелие, Франция и има Executive MBA диплома от IE Business School. Работил е в Societe Generale, KPMG Corporate Finance. В момента е мениджър за България на "Амунди Асет Мениджмънт".
Как кризата от последната година повлия на инвеститорите - в какъв аспект се промени тяхното поведение?
Кризата от миналата година дойде след един много дълъг период от над 10 години икономически растеж. По време на този растеж се повишаваха съответно и доходите на домакинствата и тяхното потребление.
Това, което стана по време на кризата, е, че поради различните ограничения домакинствата намалиха рязко своето потребление и като резултат се увеличи размерът на спестяванията им. В момента депозитите в банките са на рекордно високи нива.
Сега инфлацията се завръща - кой ще спечели и кой ще загуби от нея?
Да, свидетели сме на едно покачване на инфлацията, което ако позволите, е и до голяма степен желано и очаквано. Инфлацията дълго време бе подтисната на исторически ниски нива. Едно нейно покачване до умерени нива, на каквото сме свидетели сега, би имало положителен ефект върху потреблението и инвестициите и оттам върху икономическото възстановяване. Също трябва да отбележим, че инфлацията ще спомогне в известна степен и за облекчаването на обслужването на рекордните в момента дългове.
Печеливши ще са, както говорихме, икономиките като цяло и по-специално тези от компаниите, които ще могат да продават повече от своите стоки и услуги на по-високи цени. От физическите лица ще бъдат печеливши тези, които успеят да диверсифицират своите спестявания в активи, които се представят добре по време на инфлация (суровини, реални активи и недвижими имоти, акции на първокласни компании и други).
Губещи, от друга страна, ще останат тези компании и домакинства, които не успеят да инвестират своите спестявания в добре разпределен портфейл и ги оставят в „Кеш“ и други инструменти с ниска текуща доходност като различни банкови депозити и сметки.
Как евентуално оттегляне на подкрепата от страна на Фед и ЕЦБ би засегнало пазарите? Трябва ли да се притесняват инвеститорите?
Далеч сме от евентуално вдигане на лихвите от страна на ФЕД и особено от страна на ЕЦБ. Ролята на Централните Банки бе ключова за справянето с Ковид кризата. Те не само подкрепиха икономиките с ниски лихви и допълнителна ликвидност, но го и направиха синхронизирано в кратки срокове.
Има известни нагласи на пазарите за евентуално покачване на лихвите в САЩ в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Разбира се, всичко ще зависи от устойчивото овладяване на пандемията и продължаването на икономическия растеж.
Трябва да отбележим, че централните Банки придобиха много ценен опит при управлението на икономическото възстановяване от предходната голяма икономическа криза през 2008-2009 година. Тогава също лихвите бяха на нулеви нива и имаше огромни пакети в подкрепа на ликвидността.
Тези мерки бяха постепенно оттеглени по време на последвалото възстановяване на икономиките, като пазарите не бяха засегнати а дори напротив - реагираха положително и отбелязаха рекорден по своята продължителност „бичи“ пазар на ръст.
Накъде може да насочи свободните парични средства на инвеститорите нарастващият риск от инфлация?
При инфлация традиционно се представят добре реалните активи (недвижими имоти, търговски площи, инфраструктура и др.), суровините (особено тези, свързани с индустриалното производство), акциите на водещи компании, както и някои от облигациите, като тези свързани с инфлацията например.
Бихме искали да отбележим, че портфейлите на активно управляваните ни фондове вече са настроени на тази „инфлационна“ вълна и включват такива позиции в рамките на инвестиционните си стратегии.
Забелязвате ли пренасочване на инвеститорския интерес? Започнаха ли и по-консервативните инвеститори да търсят инвестиции във фондове и на пазари, а не в депозити?
Определено сме свидетели на повишен интерес към фондовете от страна на по-консервативни инвеститори. От една страна, както говорихме в началото, спестяванията са на рекордно високи нива, от друга страна лихите са нулеви, а и банките премахнаха до голяма степен традиционни инструменти за спестяване като депозитите.


Колко ще струва животът в България през 2027 г.?
Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г
Българите първо се отказват от здравето си, когато парите свършат
Силни ветрове, мъгли, рязко затопляне и гръмотевици очакват България през новата седмица
3059 евро средна заплата в медиите, едва 908 евро в хотелите и ресторантите
Нова платформа предлага финансова гаранция от 10 хил. евро срещу грешки на AI
Защо скандалът в Nvidia всъщност може да се окаже скандал с Тръмп
Пешеходната вече „Оксфорд Стрийт“ в Лондон съдържа послание за Великобритания
Икономическото отваряне на Венецуела постепенно връща младите таланти
Пазарите, а не правителствата, разрешиха кризата с критичните суровини
Всеки трети нов автомобил в България е хибрид, всеки десети - EV
Honda CR-V се готви за драматична промяна
Кралско Lamborghini Diablo е изложено за продажба
От ваничка за крака до въздушно оръдие: 10-те най-странни нови опции в автомобила
Защо завиването на четирите колела променя геометрията на автомобила
Зеленски: Съюзниците ще определят европейската позиция в преговорите за мир
Естония затваря всички гранични пунктове с Русия
От Ботевата чета до Шипка: Необикновената съдба на Димитър Пенев
преди 5 години Между тези словесни еквилибристики човекът с кръстосаните ръце не разглежда случая, че инфлация има при активите, но не и при произвежданите стоки и услуги. АЙДЕ малко кажи нещо и по този въпрос и как той се отнася до икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар