Какво означава кризата в еврозоната за пазара на имоти?

При нормални обстоятелства съществува доста директна връзка между ръста на БВП и търсенето от страна на наемателите на пазара на имоти.

Настоящата ситуация обаче не е нормална и в този смисъл може да се предположи, че тази връзка би трябвало да бъде по-сложна.

Търговски площи

Търговският сегмент е този, който вероятно ще бъде най-пряко повлиян. Както ограниченията в обществените разходи, така и по-високите данъци имат директен ефект върху капитала, с който потребителите и бизнесите разполагат и съответно – върху разходите за стоки и забавление.

Предвид по-ниското потребление търговците имат следните избори: да опитат да задържат обема на продажбите, като понижат цените, или да ограничат мрежата си и да запазят само най-печелившите си обекти.

И двата сценария несъмнено ще се отразят на пазара на имоти. Ако търговците изберат първия вариант и понижат цените, то това ще доведе до необходимостта от понижение на разходите и съответно – на разходите, свързани с имотите, които притежават или наемат.

Ако решат да се откажат от по-неуспешните си търговски обекти, това ще доведе до голям обем от второстепенни търговски площи, които ще излязат на пазара.

Първокласните локации вероятно ще продължат да се развиват успешно, тъй като който и подход да изберат търговците, те ще искат да запазят своите най-големи и най-печеливши обекти, се казва в анализ на CB Richard Ellis, Inc. (CBRE).

Въпреки това наемите дори и в първокласните локации ще бъдат подложени на натиск. Следователно второстепенните търговски локации се очаква да бъдат изправени пред значителни трудности през следващите няколко години с нарастващ дял на незаетост и понижаващи се наемни нива.

Също така не са изключени и още фалити в сегмента, което ще увеличи още повече дела на незаетост.

Офис площи

Отзвукът за офис сегмента ще бъде различен в зависимост от регионите, в които са концентрирани по-големи ограничения в публичните разходи и степента, в която държавните институции са решаващ фактор относно заетостта на офис пазара.

Общата заетост на офис площи от страна на държавата със сигурност ще се понижи. Въпреки това този факт няма непременно да освободи офис площи, които ще излязат и ще се конкурират на отворения пазар.

Много институции често заемат комплекси от офиси в такива градски части, които са географски отделени от основните офис райони. Със сигурност правителствата избягват установените и първокласни офис локации от ценови съображения.

Наред с това много от офис площите, които държавните институции заемат, са с ниско качество, което ще наложи значителни реновации преди същите площи да могат да бъдат наеми от частния сектор.

Също така в държавния сектор делът на собствеността на офис пазара е значително по-висока в сравнение с частния сектор и в тези случаи държавните структури не са склонни да си споделят пространството с частни наематели.

Наред с това някои административни служители работят в специализирани помещения като болници напр. Ако броят на тези служители бъде съкратен, освободените площи няма да доведат до покачване на дела на незаети офис площи, тъй като първите не могат да бъдат отдадени на бизнес наематели.

Индустриални площи

По-ниският ръст на БВП ще понижи общата заетост на индустриални и логистични площи, което ще доведе до по-висок процент на незаетост и понижение на наемите в сегмента.

Въпреки това, подобно на офисите, и тук има много по-силна връзка с ръста в частния сектор, отколкото в държавния.

Също така търсенето в индустриалния сегмент е пряко зависимо от търговския сегмент, за който от компанията смятат, че ще бъде сериозно засегнат от ограниченията.

Въпреки това реакцията на някои търговци и производители по време на трудни периоди е в миналото беше да организират своите дистрибуторски мрежи, за да повишат ефективността.

В тази връзка краткосрочния ефект от това може да бъде повишено търсене на нови и ефективни логистични площи, въпреки факта че като цяло ефектът може да е негативен за целия сектор.