В преследване на комисиони

Живеете под наем от няколко години, установили сте се и решавате, че искате да си купите собствено жилище или пък търсите жилище под наем. Започвате търсене, уговаряте оглед. Отивайки на огледа обаче, установявате, че жилището изобщо не се намира там, където е обявено. Или пък обявата е уж от „частно лице“, а се оказва, че с „частното лице“ работят един-двама-трима брокери, които не са указани в обявата.

Дори и жилището да се намира в квартала, в който е обявено, че се намира (или поне местоположението му е приблизително точно), случаите, в които установявате, че снимките в обявата не отговарят на действителността, са безбройни. Понякога външният вид няма нищо общо с представения в обявата, защото се „крадат“ снимки от дизайнерски сайтове с цел набиране на повече потенциални клиенти.

В други случаи цялата обява е фалшива. Тя играе ролятата на „набирателна“ оферта – клиентите звънят, а брокерът на продавача или наемодателя твърди, че жилището вече е продадено/отдадено, но може да предложи други. И се започва с безкрайните, нежелани обаждания.

Дори и да не търсите сами, а да си наемете брокер за целта, посредникът се сблъсква с абсолютно същите проблеми, ако не и по-тежки, защото масово колегите му не желаят да работят с други брокери. Това се оказва тежка спънка не само за купувачите и наемателите, но и за продавачите и наемодателите, защото автоматично стеснява кръга от възможните клиенти за същото това жилище. В други случаи брокери се опитват да „откраднат“ клиентите на свои колеги в опит да си осигурят работа и заветната комисиона.

Няма контрол – има проблем

С кризата от 2008-2009 г. некоректните практики на пазара силно намаляха. С възстановяването на пазара, което е видимо от миналата година обаче, некоректните практики на пазара на имоти отново набират скорост. Фалшиви снимки, неточно местоположение, откраднати оферти от частни лица, „игра“ с цената, продажба или отдаване под наем на имоти без статут на жилища (гаражи и търговски помещения) – некоректните практики са много. И докато специализираните портали за имоти се опитват да осъществяват някакъв контрол, доколкото е възможен при подозрително поведение на публикуващите обявите за имоти, в сайтовете за безплатни обяви няма никакъв контрол.

Най-сериозни са проблемите при обявите за наеми, защото комисионите са значително по-ниски в сравнение с продажбите. Това е причината много агенции, най-вече по-малки, и брокери от „сивия“ сектор да прибягват до повече „набирателни“ оферти – така си осигуряват повече потенциални клиенти.

Не се осъществява контрол и върху брокерската дейност, което позволява на практика всеки да започне да „работи“, без да внася данъци и осигуровки и необезпокоявано да мами клиентите си. Опитите на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) да внесе за разглеждане закон за брокерската дейност не се увенчаха с успех заради разделението на бранша. Агенциите, обединени от сдружението, настояваха на пазара да се прилага принципът на саморегулацията и с приемането на закон да се създаде специализирана камара по модела на строителната и оценителската камари, която да следи за спазването на правилата. Други агенции обаче направиха конкурентно сдружение, което настояваше с налагането на контрол на пазара на имоти да се занимава държавна агенция, например Агенцията по вписванията.

За едно обаче браншът е единен – има нужда от изисквания за ценз за работещите като брокери, изисквания за добрите практики в работата на посредниците и строги санкции за некоректните. Това обаче няма как да се случи без официален контролен орган.