България – недостиг на социални жилища и висок дял на жилищните разходи

Много европейци не могат да си позволят да живеят в Европа

Кризата на жилищния пазар, последвала глобалната финансова криза през 2008 г., далеч не е приключила в Европа, е един от основните изводи в двугодишния доклад, който разкрива, че ситуацията се влошава и то с ускорен темп.

Жилищните разходи на над 10% от европейците надхвърлят половината от доходите им. В Централна и Източна Европа ситуацията е дори по-лоша, като някои домакинства отделят 30 - 50% от доходите си за отоплителни сметки.

Делът на младите хора на възраст от 18 до 34 години, които живеят с родителите си, е на рекордно високи нива, като достига 55% в Португалия и 74% в Словения, създавайки поколение без изгледи да навлезе на жилищния пазар.

Новото жилищно строителство се е свило в региона със 70-90%, като социалните жилища възлизат на под 10% от текущите нужди. Това принуждава хората да живеят в неподходящи жилища или да емигрират в търсене на приличен дом.

В големите градове расте пропастта между бедни и богати, като се създава “нова жилищна бедност” - феномен, при който добре образовани и обучени специалисти се местят в по-отдалечени райони, от които пътуват до работа, защото вече не могат да си позволят да живеят в града.

Ясно е едно – Европа трябва да намери начин да строи и предоставя жилища за гражданите си, независимо от доходите им. Докладът препоръчва да се увеличат инвестициите в жилища, за да станат по-достъпни, устойчиви и в крайна сметка, по-подходящи за живот. Различните решения варират от нови възможности за финансиране и кредитиране, по-добра и по-продължителна употреба на съвременните строителни технологии и материали, за да са намалят енергийните разходи и влиянието върху околната среда, както и жилищни политики, които да стимулират социалната интеграция.

С пристигането на стотици хиляди бежанци от Близкия изток и Африка през последните 18 месеца жилищните проблеми в Европа ще се изострят, се прогнозира в доклада. Авторите подчертават, че липсата на достъп до прилични жилища, основно човешко право, може да има сериозни икономически и социални последствия в идните години.