Как призракът на имотния балон обсеби централните банкери

Пазарът на имоти е животно, от което почти всеки централен банкер се притеснява, тъй като едва ли някой може да го контролира, пише Bloomberg.

Федералният резерв на САЩ превключи на по-ниска предавка и забави хода, а Европейската централна банка (ЕЦБ) – точно обратното, ускори количествените улеснения. Заради политиката им очакванията са да чуем много загрижени мнения за цените на имотите.

Дилемата е как да се намалят лихвите до рекордно ниски равнища, за да се подкрепят растежът и инфлацията, но да се предпази секторът на недвижимите имоти?

В САЩ все още се усещат последствията от колапса на жилищния пазар, широко обвиняван за т.нар. “голяма рецесия”. Най-голямата икономика в света спря да се свива през второто тримесечие на 2009 г., но цените на жилищата продължиха да падат през следващите три години. Оттогава цените на имотите тръгнаха уверено нагоре, като ръстът постепенно се ускори до такива темпове, че цените са само с 3,8% под пика, достигнат през 2007 г.

Откакто глобалният пазар на имоти достигна дъното си в началото на 2012 г., цените на жилищата отчетоха най-силен ръст в Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка. В трите страни се отчитат увеличения от над 30% спрямо средните в глобален мащаб 11 на сто, посочва информационната агенция, като се позовава на данни на Фед в Далас.

Същевременно цените все още падат в някои от най-големите европейски икономики. Изключение е Германия, където цените са се увеличили с повече от 17 на сто след продължителния спад от средата на 90-те години на миналия век до средата на първото десетилетие от ХХІ век.

Централните банкери искат да видят как техните ниски лихви се трансформират в икономическа активност. Цените на жилищата и сделките на пазарите на недвижими имоти могат да служат като индикатори за доверието на купувачите в икономиката, силата на пазара на труда и перспективите пред разходите, посочва агенцията.

Прекаленото засилване на активността на пазарите на имоти обаче може да бъде пречка за допълнително намаляване на лихвените проценти.

За Греъм Уилър например, управител на Централната банка на Нова Зеландия, предизвикателството е да даде тласък на инфлацията, без да предизвика имотен балон.

Централната банка на Швеция въведе отрицателни лихви в опит да вдигне инфлацията до целта от 2%. От четвъртото тримесечие на 2011 г. обаче цените на жилищата в страната са се увеличили с 25 на сто.

Рейтинговата агенция Moody's Investors Service предупреди нееднократно Швеция, че трайният и силен ръст на ипотечното кредитиране и на цените на жилищата може да доведе в крайна сметка до неустойчив балон.