Как градовете да се съживят след пандемията?

За втори път тази година много от големите градски центрове затихнаха. С блокадите, наложени в голяма част от Европа и САЩ заради новата вълна на Covid-19, която е по-лоша от първата, най-динамичните градове и на двата континента са на колене, пише FT в свой анализ.

Посещенията в офисите в лондонското Сити например намаляват до потискащо ниски равнища, много под нормалната активност. Намалява и използването на обществения транспорт в Европа и Северна Америка, според данните за мобилността на Google. Това е знак за обрат на започналото възстановяване, последвало първата вълна на вируса.

Кризата накара някои хора да се запитат дали това означава край на икономическото и социално господство на градовете такива, каквито ги познаваме. Не и според Андрес Родригес-Позе, професор по икономическа география в Лондонското училище по икономика и политически науки.

По отношение на „макрогеографията“ - разликата между големите градове, малките градове и селските райони, „общото разделение между динамичните градове и по-малко динамичните по-малки места ще остане“, казва той. Вместо това „най-големите промени ще бъдат вътре в градовете, на ниво микрогеография“, допълва експертът.

Намалената нужда от пътуване до работното място заради отдалечената работа, повече онлайн пазаруване и по-малко общуване „ще намали търсенето на място в градските центрове, на офиси и може би дори на жилища и ще увеличи търсенето в предградията“, според него.

Това означава „предефиниране на градските центрове“, казва Родригес-Позе. „След като започнете да освобождавате центъра на града, той не остава празен, други започват да се местят“, посочва той. Предизвикателството е „да се улесни препроектирането и преустройството на градските центрове“ с нови функции, включително културни дейности, дейности на открито и спорт.

Важно е да се избегне и фактическата сегрегация, настъпила в САЩ от 60-те до 80-те години на миналия век, с „вътрешния град с малко значение и предградия, които са много по-хомогенни по отношение на етническа принадлежност и доходи“. Пазарните механизми ще стимулират промените по начина, по който градовете работят, казва Родригес-Позе, „но градските правителства, които се възползват от това [развитие], ще имат предимство. Трябва градските центрове да се направят подходящи за живот“, препоръчва той.

Колкото внезапна и непредсказуема да е тази криза, много градски лидери откриват, че най-добрият отговор на пандемията е да се засилят стратегиите, които те вече така или иначе вече въвеждаха. Коронавирусът „ускорява тенденциите, които са съществували преди“, казва Франческа Бриа, старши съветник по цифровите градове на ООН. Вече се случваше „голяма тенденция на градска трансформация далеч от мегаполиса и плътността в градовете към по-разпределено пространство“, казва тя.

Съзнанието, че градовете трябва да работят за по-чист въздух, по-малко замърсяване и преход към въглеродна неутрална икономика означава, че много от предизвикателствата от пандемията са „неща, които сме виждали“, допълва тя. Бриа посочва като пример две концепции за градоустройство в Барселона, които имат за цел да приведат работата, свободното време и пазаруването на жителите в „самодостатъчни квартали“, гарантират бързо придвижване и минимална употреба на личен автомобил.