Димитър Язов: Появиха се първи признаци за съживяване на строителния отрасъл

- Какви нива за вас са жестока инфлация?

За Европа 10-15 на сто е жестока инфлация. Предполагам , че скоро още пари ще се напечатат. Жестоката инфлация ще вдигне цената на жилищата и ще отпуши пазара. Но пък ще изяде бързо резервите на населението в банките. Ще мине време докато се уравновеси пазарът. И после всичко ще си тръгне по нормалния ред. Въпросът е, че този период никой не може да  прогнозира  колко ще продължи – дали една, две или три години.

- Значи това оживление в момента реално консумира онова, което беше построено, но замразено заради кризата. Кога може да се очаква същинско оживление на бранша – тоест приходът от сегашното оживление да се реинвестира в ново строителство?

Няма да е през следващата година, макар че в София това започна още през тази година. Плахо, но са започнали. В Пловдив към края на 2012 година може да се очаква същото и чак към 2013 година да се започне нормално строителство, не онова изкуственото, надутото.

- Мислите ли, че кризата нямаше да бъде толкова тежка, ако не беше това огромно „изхвърляне” в бранша?

Не. Свръхпредлагане имаше само по курортите. Никъде другаде. В Пловдив през последните 20 години я има построени 5000 нови жилища, я няма. До 1989 г. годишният план за жилища с акт 16 беше 7-8 хиляди на година. Такива бяха нуждите от жилища. Няма как това да предизвика кризата.

- Колко фирми фалираха в бранша и конкретно - Пловдив?

Две трети от фирмите – не мога да кажа, че са фалирали безвъзвратно, но спряха работа. Половината от тях съм сигурен, че няма да се върнат никога в сектора, защото това бяха фирми, които се създадоха конюнктурно – хора, които никога не са се занимавали със строителство.

Видяха, че в бранша има печалба и бяха направили и те строителни фирми. Реално да са останали стотина – 120 фирми, които се занимаваха със строителство още от 1990 г. Тази криза отрезви пазара. Лошото е, че свестните работници и свестните кадри от нашия бранш заминават за чужбина тъй като тук не могат да си намерят работа в момента. А идат ли веднъж в чужбина – трудно се връщат.

В чужбина сме търсени – за разлика от България. По света само сърбите са по-добри строители от нас. В Израел клиентите като разберяха, че българи са строителите – купуваха без колебание.

- Къде заминават български строители?

В Германия, Англия, Франция, Испания, Италия.  В Израел през тези 14-15 години през мен са минали много хора – около 4500 души, всеки е работил там минимум 5-10 години. Всички тези хора се научиха да работят по капиталистически  и сега са пак в чужбина. Те в България не могат да изтърпят.

Просто при нас е трагедия – и бюрокрацията, и схемите на плащане, и начините на проверки - насила ни гонят от България.  В чужбина се работи сто пъти по-лесно и затова и производителността на труда е три-четири пъти по-висока.

Бях командировал мои работници от Израел – Пловдив, когато строях „Рилон център”. На втория месец производителността им пада три пъти. Питал съм ги: „Бетонът в България и Израел – един и същ, арматурата - еднаква. Заплащането ви – същото, какво ви става?” И си признават: ние работим, около нас се разхождат хора и ни се смеят. В пет часа ти викат, хайде да ходим в кръчмата.

Минеш през Главната в работно време – вечно е пълно  с народ. В Израел никой не бърза да излезе от работа, за да отиде в кръчма. В Германия е същото – в кръчмата през седмицата не можеш да видиш никой. Има хора в петък и събота. Ако през седмицата видиш в ресторант в Израел някой, спокойно му говори на руски или български. В Израел съм ги гонил строителите от работа в 6-7 вечерта. И не мога.

- Е, сигурно е заради някакъв почасов стимул за допълнителна работа?

Смесена беше системата на заплащане – и почасово, и за извършена работа. Една гарантирана част, плюс премии за допълнително свършена работа. За „Рилон”-а тук в Пловдив беше същата система, но не върви.